Европейската зелена сделка е стратегия за растеж, която има за цел да превърне ЕС в просперираща, справедлива, конкурентна и ресурсно ефективна икономика, без емисии на парникови газове до 2050 г. Това реално е отговорът на Европа за справяне с предизвикателствата в земеделие.

ЕП реши: По-малко за големите, повече за малките и младите

Въпреки напредъка в някои области много тенденции в селскостопанския и хранителния сектор вървят в грешна посока, смята проф. Алан Матюс. Според анализатора никой не си поставя за цел да постигне устойчиво развитие на хранителните системи до 2030 г.

Алан Матюс анализира ситуацията със Зелената сделка и споделя своето мнение.

- Селскостопанските емисии на парникови газове нарастват и прогнозите на държавите членки до 2030 г. не показват признаци на подобрение;
- Емисиите от амоняк в сектор “Селско стопанство” нарастват, което представлява предизвикателство за спазване на ограниченията за подобряване на състоянието на въздуха;
- Статистиките показват тревожни тенденции за здравето на почвите, като 75% от обработваемите площи в ЕС имат по-малко от 2% органичен въглерод;
- Биоразнообразието изчезва. А неотдавнашният доклад на Сметната палата посочва, че приносът на ОСП не е помогнал за справянето с този проблем.

Основен елемент на Зелената сделка е необходимостта да се премине към по-устойчива система на селскостопанско производство, която минимизира екологичния отпечатък и прави повече за опазване и поддържане на природата. Стратегията предвижда създаването на нови възможности за фермерите в биоикономиката, както и укрепване на позициите им в хранителната верига. Намерението е да се даде ход на постепенна, но необратима промяна в европейското земеделие, като същевременно се засили устойчивостта му към възможни бъдещи кризи. 

Справяне с опасенията около производството
Много фермери ще се съгласят с амбициите на Зелената сделка, но имат и опасения, че постигането на целите ще увеличи производствените им разходи. Тук е важно да бъдем наясно с противоположното. Продължаването в сегашното положение в крайна сметка ще подкопае здравето на екосистемата, от която зависи производителното и печелившо земеделие.

Земеделските стопани са изправени пред перспективата за все по-големи разходи за суровини за заместване на ерозиралите почви, прекомерната експлоатация на водните ресурси и загубата на опрашители, за да се справят с повишения риск от вредители и болести. Но също така и за да се справят с по-променливите и екстремни метеорологични условия, дължащи се на изменението на климата.

Осигуряването на пространство за природата, намаляването на употребата на пестициди, защита на опрашителите, подобряването на здравето на почвата за повишаване на устойчивостта на климата и т.н., са не просто съвместими, но и предпоставки за здравословен и печеливш селскостопански сектор.

Интернализация на външните фактори
Отрицателните външни ефекти са разходи, възникващи в селскостопанското производство, които не се заплащат от фермерите, а от обществото като цяло.

При тези обстоятелства стандартната икономическа теория прогнозира, че производството ще надхвърли социалния оптимум. Задължаването на производителите да поемат тези разходи, вместо да се очаква обществото да плаща, както се изисква съгласно принципа „замърсителят плаща“, записан в Договора за ЕС, не налага допълнителна тежест за производителите. Премахва се неоправданата земеделска субсидия, която с течение на времето постоянно обезценява запасите от природен капитал.

Амбициите на Зелената сделка в краткосрочен план може да доведат до по-ниски нива на производство в Европа. Това твърдение понякога се използва като аргумент за противопоставяне или забавяне на въвеждането на тези амбициозни цели. Осигуряването на продоволствена сигурност в Европа в светлината на пандемиите и други кризи, както и осигуряването на увеличено производство на храни, за да се изхранва очакваното население в световен мащаб от 9,7 милиарда през 2050 г. спрямо 7,8 милиарда днес, определено са важни цели.

Европейското земеделие трябва да допринесе за постигането на тези цели, но трябва да направи това в рамките на своите екологични ограничения и без да рискува здравето на хората или животните. 

Необходимост от допълващи се политики - научни изследвания и иновации

Амбицията на Зелената сделка не е да ограничи производството, а да предотврати замърсяването, да избегне изменението на климата, да възстанови биологичното разнообразие и да подобри здравето. Това ще изисква ускорени усилия за разработване и разпространение на технологии и практики, които да увеличават селскостопанската производителност, като същевременно намаляват нейния отпечатък върху околната среда.

Природните решения, свързани с агроекологията и регенеративното земеделие, предлагат един обещаващ подход. Оползотворяването на потенциала на Земеделие 4.0, основано на прецизно, интелигентно и цифрово земеделие, също може да даде възможност за значителни икономии на суровини и намаляване на емисиите на парникови газове.

Изследванията, използващи всички тези инструменти, трябва да бъдат подсилени и обединени, за да осигурят алтернативи на прекалено химичното земеделие, на което повечето стопанства разчитат днес. Намерението по „Хоризонт Европа“ да похарчи 10 милиарда евро за научни изследвания и иновации в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство, рибарството, аквакултурите и околната среда, както и използването на цифрови технологии и природни решения за селскостопански храни, е добро начало, но то трябва да се засили на национално ниво.

Какво решиха министрите на земеделието за новата ОСП?

Необходимост от допълващи се политики - търговски натиск

В зависимост от относителните отговори на търсенето и предлагането, производителите могат да възстановят част от тези по-високи разходи от пазара. Степента, до която това е възможно, ще зависи от степента на конкуренция от международната търговия. Ако други производители не се подчиняват на едни и същи стандарти и в резултат могат да произвеждат по-евтино, това може да доведе до изместване на производството в чужбина.

Дали ще настъпи офшориране на производството или не, е емпиричен въпрос. Производството по по-високи стандарти може да бъде възнаградено с по-голяма лоялност на потребителите и желание да се плати допълнително за европейска продукция. По-високите стандарти насърчават технологичните иновации, които могат да доведат до въвеждането на по-продуктивни и в крайна сметка по-печеливши производствени практики. Търговските партньори могат да бъдат насърчавани да повишават собствените си стандарти чрез международни споразумения.

Необходимост от допълващи се политики - финансиране на прехода
Въпреки че принципът замърсителят плаща, записан в Договорите на ЕС, къде да се постави екологичната изходна линия е политическо решени. Има възможност да се намалят по-високите разходи за производителите и да се осигури финансова подкрепа за зеления преход.

Най-очевидният източник на финансиране на ниво ЕС е Общата селскостопанска политика (ОСП), но допълнителни източници на национално финансиране, като приходи от данъци върху въглерода, също ще бъдат от значение.

Заключенията на Европейския съвет за многогодишната финансова рамка (МФР) през юли потвърдиха малко увеличение на финансирането на ОСП - 387 милиарда евро през следващите седем години. Финансиране има, въпросът е как ще бъде използвано.

Традиционно по-голямата част от финансирането на ОСП се изплаща като подпомагане на доходите под формата на плащания, базирани на площ. Тези плащания допринасят значително за рентабилността на бизнеса в много ферми. Но това не е най-ефективното използване на тези средства, като се има предвид мащабът на предизвикателствата, пред които са изправени земеделските производители при извършването на зеления преход, и силно изкривеното им разпределение. Почти една трета от всички плащания отиват за само 125 000 стопанства, всяко от които получава над 50 000 евро от общо 6 милиона бенефициенти.

Бюджетите на ОСП на ЕС-27 (по текущи цени), за 2021-2027 г. в сравнение с 2014-2020 г. са (в млн. евро): 

Бюджет 2014-2020 2021-2027
Първи стълб 280,351 291,091
Втори стълб 95,078 87,441 + 8,223 =95,665
Общо за ОСП 375,429 386,646

Забележка: Цифрата за Стълб 2 включва предвидените 8,223 милиарда евро от инструмента за възстановяване на ЕС от следващото поколение.

Интегриране на целите за зелена сделка в ОСП

В предложението на Европейската комисия за ОСП след 2020 г. се призовава за радикална промяна в управлението на ОСП от съответствие към изпълнение. В него са посочени три общи и девет конкретни цели, спрямо които ще се измерва ефективността. Запазват се разходите за плащания, базирани на площ, но и се призовава за по-голяма амбиция за околната среда и климата. В предложението на ЕК се въвежда и нова зелена архитектура, включително екосхеми в първия стълб, с които да се постигнат по-амбициозните цели.

В своя анализ за влиянието на стратегията „От фермата до трапезата“ в ОСП след 2020, Комисията стигна до заключението, че нейното предложение за ОСП вече е в съответствие с амбициите на „Зелената сделка“. Комисията предупреди за отслабване на някои ключови аспекти на своето предложение и подкрепи идеята за ограничаване на минималния дял за екосхеми в Първи стълб на ОСП. Общите позиции на Съвета и Парламента, договорени тази седмица, за съжаление представляват крачка назад от тази амбиция.

Комисията ще даде препоръки на държавите членки за това как целите на Зелената сделка трябва да бъдат разгледани в техните стратегически планове за ОСП преди тяхното финализиране. ЕК каза още, че начинът, по който държавите членки включват тези препоръки в своите планове, ще се превърне в елемент от това дали Комисията ще одобри техните стратегически планове. AGRIFISH обаче не се съгласи с това предложение.

Дизайнът на интервенциите също ще бъде от решаващо значение. Трябва да се използват повече пазарно ориентирани подходи, по-специално за стимулиране на смекчаването на климата и плащания, основани на резултатите, особено за стимулиране и защита на биологичното разнообразие. Правителствата също трябва да надграждат амбицията в стратегията “От фермата до трапезата”.

Мониторинг на напредъка

Комисията заяви, че стратегическите планове за ОСП трябва да определят изрични национални стойности за съответните цели на стратегията “От фермата до трапезата” и стратегиите за биологичното разнообразие. Може да се предположи, че така би действала политиката, базирана на резултатите, но също така тук има очевидни слабости в управлението на новата ОСП, тъй като няма задължение за държавите членки да определят целеви стойности за показателите за въздействие.

Там, където са поставени цели, те трябва да бъдат УМНИ, но също така и значими. Амбицията 40% от бюджета на ОСП да бъдат разпределени за климатични действия е УМНА, но едва ли има смисъл, предвид метода за измерване, предложен от Комисията. Изменението на Парламента за търсене на по-смислен начин за докладване на действията в областта на климата преди евентуален междинен преглед, трябва да бъде приветствано.

Третирането на биогенни емисии на метан от преживни животни също трябва да бъде преразгледано в светлината на най-новата наука. Индикаторите за вреди от пестициди и биологичното разнообразие на земеделските земи също се нуждаят от подобрение, особено заради критичните доклади на Сметната палата.

Също така е от съществено значение да се наблюдава напредъкът към по-устойчиви практики във фермите. 

Заключение

За да обобщим, при приемането на стратегията “От фермата до трапезата” от амбиция към действие ни трябват пет неща:

- По-силна нормативна база
- По-целенасочено използване на средства от ОСП в подкрепа на зеления преход;
- По-широко използване на пазарно-ориентирани инструменти и базирани на резултати ;подходи при проектирането на интервенции;
- По-добри показатели за наблюдение както на изпълнението на политиката, така и на напредъка в отделните ферми;
- И много по-амбициозни инвестиции в научни изследвания и иновации, както и засилени консултантски услуги, за да се гарантира, че земеделските производители разполагат с инструментите за справяне с тези предизвикателства, като същевременно се гарантира тяхната дългосрочна жизнеспособност.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.