От една страна, има пчелари, които не се регистрират. От друга страна са някои наши, по-дребни колеги, които не се съобразяват с Наредба 13 за опазване на пчелите. Няма колегиалност и после има сърдити. Ние трябва да работим в симбиоза, каза Райна Бонева-Андреева за Фермер.БГ.
 
Тя е потомствен зърнопроизводител от района на Каварна. Семейната й фирма обработва 13 хил. дка в землището на село Белгун. В близост до площите са разположени кошерите на около трийсетина пчелари. Оказва се обаче, че да се свържеш с всички тях не винаги е лесно.
 
„Като наближи времето за уведомителните писма, изтръпвам къде кого ще намеря. Първо, понякога е трудно да осъществим връзка с кметовете, които ни предоставят списъците с пчелари. Само че не всички пчелари се регистрират в тези списъци. От там идва и най-големият проблем“, обяснява зърнопроизводителят.
 
Друг проблем е, че има пчелари с кошери на 50–60 км от местоживеенето им. Те трябва да си организират придвижването, за което е нужно още време. 
 
„Трети проблем е, че списъците на кметовете рядко се актуализират. Някои пчелари са възрастни хора, които или нямат телефон, или той е домашен. По закон пише, че може да се изпраща имейл или есемес, но като номерът е стационарен, как да се случи това“, чуди се Бонева.
 
[news]
Трън в очите на пчеларите се оказват още рапицата и царевицата.
 
„Проблемът за пчеларите е цъфтенето на рапицата, защото тогава ние пръскаме за болести. Например в периода около 17-18 април имаше роса, тогава листата на рапицата бяха влажни от нея. И евентуално едно хубаво време от около 20 градуса, би станало предпоставка за развитие на болести, затова и превантивно пръскахме в този период. Тогава пчеларите сигнализираха, че има отровени пчели. Важно е да се отбележи, че пчелите излизат при температура от около 20 градуса, т.е когато времето е топло. Тогава нямаше такива условия“, коментира пред Фермер.БГ земеделският производител Николай Алексиев от добричкото село Красен.
 
Проблемът с пръскането при царевицата също остава неясен за фермера.
 
„Обеззаразяването на царевицата и мора при пчелите също нямат никаква връзка. Пчела в царевица - няма. Не знам къде е проблемът“, добави земеделският производител.
 
Друга интересна тема, свързана с пчеларите е и новата Обща селскостопанска политика (ОСП) и по-скоро таксата опрашване, която е възможно да залегне в новия програмен период. Тогава зърнопроизводителите ще трябва да плащат на пчеларите за опрашване. Само около селото на производителя пчелните кошери са близо 500.
 
„Тук много ще се възпротивя. Имаме полета, които са отдалечени на около 5-6 км от местата с пчелини. Абсурд е пчела да отиде до тези полета. От тях обаче жънем същите добиви, както от масивите, които са в близост до пчелини. Има достатъчно други животинки по земята, отделно използваме и биоторове и други препарати, които помагат на растенията да повишат добивите“, каза още Алексиев.
 
Според Райна Бонева-Андреева и някои други членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е нужно да се създаде електронен регистър.
 
„Най-важното е всеки да е отговорен, да има съвест и от двете страни, защото ние работим в симбиоза“, убедена е младата фермерка. 
 
 
Бонева е завършила „Агрономство“ и намира за комични твърденията, че земеделци тровят пчелите с глифозат. 
 
„Глифозатът е тотален хербицид, а не инсектицид. Поради тази причина няма как да е причина за смърт при пчелните семейства. Разговаряла съм с пчелари, които споделят, че пръскат именно с глифозат около кошерите си срещу заплевеляване, и при тях смърт не настъпва“, уточнява тя.
 
По нейните думи има още един момент на изопачена истина.
 
„В момента земеделските култури се намират в активна вегетация. Няма фермер, който да пръска посевите си с тотален хербицид като глифозат към тази фаза от тяхното развитие. Това са несъвместими неща“, коментира Бонева.