Със земеделския министър Десислава Танева направихме едно задълбочено планиране на работата, така че да приключим всичко, което е натрупано до момента. Това е една от причините да не отваряме всички мерки и подмерки, за които имаме бюджет, коментира Васил Грудев, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), за БНР.

Грудев разкри как е работела схемата за източване на ДФЗ

По думите му средното забавяне при разглеждане на проектите варира от 14 до 18 месеца. Една част от забавянето се дължи на недобре планирани приеми през годините. 

„Отговорът на администрацията обаче за този тип недобре планирани действия е довел до още по-голямо закъснение. Тоест прилагани са стандартни чиновнически подходи – когато искаме да оправдаем дадено забавяне, да започнем да питаме самия управляващ орган, ЕК и т.н., как се действа по определени казуси,“ обяснява Грудев.

Експертът е на мнение, че подобно струпване на хиляди проекти, които чакат своето утвърждаване, е един от начините за корупция. 

„За мен е важно възможно най-бързо да отпушим оперативната работа на Фонда. Освен това връзката бенефициент – експерт без посредници е едно от решенията за прозрачна работа. Идеята ни е всяко досие, което се разглежда във Фонда, да има своята т.нар. електронна кутийка, в която освен всичко останало да бъде записвана и цялата комуникация на бенефициента с експертите, които го разглеждат,“ казва Грудев.

Васил Грудев: „Кол центърът ще бъде факт не по-рано от 6 до 9 месеца от този момент. Той е малка част от една доста голяма електронна стъпка в работата със самите заявления.“

Той припомни, че в момента е отворена единствено мярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ с крайна дата до 30 септември. Работи се главно върху изчистването на натрупаните закъснения. 

„През тази седмица успяхме да затворим приема по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, при която имаше огромно закъснение. Бяха подадени 1837 проекта, от които да този етап одобрихме 880. Имаме още 114 проекта, които са одобрени, но за които няма наличен бюджет в момента. Техните шансове обаче са много големи,“ уверен е Грудев. 

Вторият приоритет на Разплащателната агенция е подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка на селскостопански продукти“, чийто прием беше през месец февруари 2018 г. 

„В подмярка 4.2 отново имаме забавяне. В рамките на следващите две седмици се надявам да приключим и работата по нея и там да сключим договори с бенефициентите,“ заяви директорът на Раплащателната агенция.

Васил Грудев: „Освен правомерно една помощ трябва да се отпусне и навреме.“

Грудев припомни, че общият бюджет на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е малко над 2,9 млрд. евро. Към момента са подписани договори за 2 млрд. евро, т.е. за около 60%. Изплатени са 34%, или около 850 млн. евро.

„Хипотетично винаги има риск от загуба на пари, но мисля, че ще се справим и няма да имаме неусвояване на средствата. Но в края на тази година трябва да платим и част от площните мерки, които се финансират от ПРСР. Това е свързано със самолетното заснемане на страната, с изготвянето на орто-фотокартата, слой допустимост,“ обяснява шефът на Фонда.