Системна мана по слънчогледа е поразила 25-30% от посевите у нас. Болестта е засегнала всички видове хибриди, които се сеят по полетата, обобщи пред репортер на Агри.БГ доц. Галин Георгиев, селекционер на слънчоглед в Добруджанския земеделски институт, град Генерал Тошево. 

Рядка болест по слънчогледа застрашава реколтата

Като основна причина за наличните болести ученият посочва неспазването на сеитбооборота при слънчоглед, който трябва да се залага на дадено поле през 4 години. 

Доц. Галин Георгиев: „Там, където се сее през година или две, установихме наличие на тази болест. Там, където имаше спазен сеитбооборот, нямаше никакво нападение. Причината е, че заболяването зимува и издържа в почвата 4 години”. 

Прогнозите на учения не са оптимистични. Той смята, че проблемът ще ескалира през следващите години. „Освен системна мана, по слънчогледа има още една болест – склеротиния, която зимува и издържа 4-5 години. Проблемът ще се натрупва и ще има сериозни последици за слънчогледовото производство”, предупреди доц. Галин Георгиев. 

Той разясни, че не е бил случаен фактът, че преди години е имало регулация за площите със слънчогледи у нас. Тогава са били разрешени за отглеждане не повече от 3 млн. дка. Сега размерът на посевите със слънчоглед у нас е двойно повече - 7-7,5 млн. дка.

„Като прибавим и рапицата, която е наследник на същите болести, картината става още по-лоша. Моят съвет е да се спазва сеитбооборотът, защото ще дойде време, когато почвата ще бъде заразена. При такива резки промени в температурите като тази година, болестта се развива и компрометира посевите. Въпреки че посевите бяха обеззаразени с фунгициди, болестта проби. Това показва, че природата работи. Връщат се стари раси на маната, показват изследванията на нашите фитопатолози, а към тях новите хибриди не са устойчиви”, разясни още селекционерът. 

Той не крие, че вече има притеснения и за друг пробелм.

Доц. Галин Георгиев: „Синята китка ще се превърне в световен проблем след няколко години”. 

Все още на места има презасяване на слънчоглед заради дъждовете и лошите условия. Според учения обаче тази култура ще успее да се адаптира, независимо от срока на засяване. По-важно е спазването на сеитбооборота, предупреждава още веднъж доц. Георгиев.
 
Учените от Добруджанския земеделски институт вече имат създаден и признат клиърфийлд хибрид. 

Сериозен интерес към българската генетика при слънчогледа проявяват страни като Украйна и Русия, но тъй като са извън Европейския съюз (ЕС), реализацията там е по-трудна. За да се популяризират българските слънчогледи, от 2018 г. институтите от Селскостопанска академия сеят в опитните си полета само родни хибриди. 

Нужна е държавна политика в сектора, която да подкрепи българското производство. Доц. Георгиев посочи страни като Испания и Турция, в които е задължително 10% от засетите площи за бъдат със семена, произведени в съответната държава.