Съвременните технологии могат да решат редица проблеми на фермерите, но пътищата на стопаните и на конструкторите поначало трудно се пресичат.

Що е то иновативен подход?

За улесняването на този процес е отделено специално перо в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Аграрната общност отдавна е в очакване да бъде отворена подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за сътрудничество (ЕПИ)“ по мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР.

Индикативната дата за обявяване на приема беше 9 септември тази година, но той все още не е отворен. За проблемите свързани с подмярка 16.1 Агри.БГ разговаря със Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.

- Какво трябва да знаят стопаните за отварянето на марка 16.1?

- Тази подмярка, която всъщност се казва мярка „Сътрудничество“. Само че по смисъла на „Европейско партньорство за иновации“, което означава сътрудничество в рамките на оперативни групи.

Тези оперативни групи се състоят със сигурност от един земеделец – така е по регламент, плюс още някой друг субект, който е одобрен. Това може да бъде университет. Това може да бъде консултант, неправителствена организация, малко и средно предприятие от хранително-вкусовата промишленост и т. н. Но това е по регламент.

За съжаление това, което видях в последния проект на Насоки, който беше качен за обществено обсъждане, е записано едно ограничително условие, което въобще не съществува в нашата одобрена Програма за развитие на селските райони (ПРСР) и не знам дори колегите как са си позволили това да го напишат.  

Ние от самото начало участваме в разработката като институт, в работната група по тази подмярка. Ние помогнахме на колегите, като предоставихме в рамките на работната група, за да може да ги подпомогнем в министерството колегите, преведено законодателство на четири държави, включително с критериите за подбор, включително и с процедури, включително и с такива въпроси, свързани с допустимост на разходите и т. н. 

Това беше нашата цел – да се помогне в групата. Ние бяхме инициаторите за намаляване на размера на проекта. Беше сложена стойност 1 млн. евро. След това се гласува на комитет по наблюдение слава богу и с аргументи отново доказахме, че това няма да е добре за България.

Защото може да доведе наистина до недобри практики, само и само да се вземе този 1 млн. евро и да не постигнем целта на мярката. И се намали на 450 хил. евро размер на един проект.

И въпреки тези наши усилия виждаме, че в момента е предложено задължително оперативната група да включва в себе си земеделски стопанин или пък университет, или училище. Което първо, че противоречи на програмата.

Второ, по този начин държавата се намесва в един процес, който би трябвало да идва от тези хора, които кандидатстват. Тяхната иновативна идея – и това са най-вече земеделските стопани, те са в центъра, може изобщо да няма необходимост от университет. 

Тоест зависи каква е идеята точно – проектната идея, каква е иновацията. И какво гони съответния земеделски стопанин и кой може да му помогне. Неслучайно е сложено в програмата в зависимост от идеята ти да си подбереш кой да е участникът. 

- Какво означава това за фермерите на практика? 

- В този случай, след като бъдат задължени едва ли не да включат университет, първо те могат да се откажат. Защото тяхната идея може изобщо да няма нужда от университет.

Второ, така излиза, че само каквото в момента се работи в Селскостопанска академия като иновативни идеи, земеделците трябва към тях да се залепят. То може въобще да не е това, което на тях им трябва.  

Аз не съм против Селскостопанска академия. Даже напротив. Защото много уважавам труда на хората от науката. Защото те са двигателя. Те трябва да измислят нещата. Това са учили, това им е работата.

Но не съм съгласна с административния подход, с този подход задължително да включиш без значение дали ти трябва, или не за твоята идея университет и да ти го налагат от страна на държавата. 

Една нова идея не е иновация. Една нова идея, само когато се приложи в практиката с успех, тя тогава става иновация. 

Имах възможността да отида на място да видя – по линия, разбира се на ЕПИ – АГРИ. Участвам на почти всички конференции, семинари, уъркшопове. Ето тук мога да покажа, имам значка и съм доста горда, че съм посланик на „Европейско партньорство за иновации“ в България.

Бях поканена и бях основен лектор по време на Европейската селска мрежа и нейната конференция тази година в началото. Говорих за ЕПИ – АГРИ но за съжаление не се почувствах добре, че ние отново нямаме оперативни групи към днешна дата.

Тези оперативни групи в момента вече са на друго ниво в други държави. Те си говорят помежду си и обменят знания и опит, каквато е идеята на „Европейско партньорство за иновации“ на ниво Европейски съюз. 

- До какво може да доведе страхът от злоупотреби?

- Заложено е, че единствените възможни инвестиции може да бъдат в цифрови технологии. Дотук добре. Но е поставен лимит 20% само да бъдат парите за тях, за тези инвестиции, но не от размера на целия проект, а от размера на разходите, които са по други две пера, а именно за извършването на анализи и изследвания, проучвания.

Първа група и втора група е такива, които са свързани с популяризиране на проектната идея на тази оперативна група, които пък от своя страна също са лимитирани. Ама те, освен че са лимитирани по линия на отделни пера и лимити, те имат пак общо два процента лимитиране.

Това лимитиране не мисля, че е уместно. То противоречи с тази мярка. Тази мярка не е инвестиционна мярка, тя не е по 4.1, където да сложат лимит за техниката.

Тук имаш иновация. Тук имаш свобода. Тук имаш творчество. Тук идеята е да те стимулираме да измислиш нещо ново, хубаво, което да го внедриш. 

Този, който оценява проекта, той трябва да е силен. И хората, които в министерството ще оценяват тези проекти, те са отговорни за това как са оценили един проект. А не да слагаме всички като потенциални злоупотребяващи с тази мярка. 

Реално лимитираш хората от участие. Те и без това чакаха тази мярка много дълго време. Беше обещавана няколко пъти. Не се случи. И честно казано мотивацията вече е доста паднала. 

- Ще се провеждат ли обществени поръчки от оперативните групи?

- Много неясно е написано, а е от практическо значение какви процедури провеждат оперативните групи. Какви обществени поръчки провеждат? По Закон за обществените поръчки ли, по постановлението ли на Министерски съвет за прилагане? Това също не е написано в случаите, при които се прилагат конкретни процедури по нашето законодателство. 

Смятам, че мярката беше разработена доста добре след многото помощ, която дадохме. Колегите ходиха в Германия на обучение от министерството, да видят там как работи тази подмярка. Как е разработено тяхното законодателство. 

И беше разработена много близо до това, което е в другите страни членки. Обаче тези ограничения, които се сложиха сега при последното обществено обсъждане – нито има обосновка от къде са дошли и защо се слагат, нито е имало дискусия по тях.

И това, което мен ме притеснява и подозирам, е, че може би се говори колко е хубаво да имаме такава мярка, но реално погледнато може би накрая, като се сложат толкова лимити и ограничения – или да нямаме желаещи, или ако има, да са много малко.

Така че после парите, които останат в бюджета по тази мярка, отново да се насочат към добре познатите ни инвестиционни мерки. Това подозирам, че най-накрая ще се случи. 

- Ще изпуснем ли европейската подкрепа за иновации в земеделието?

- Ако ние отново пропуснем тази мярка и в този програмен период, изобщо няма какво да говорим за иновации и цифровизации с подкрепата на европейските фондове.

Ако е частни инициативи – да. Но няма да се усети подкрепата на държавата в тоя случай – че тя наистина, държавата, иска да подпомогне иновациите. По принцип всичките европейски приеми, които са свързани с иновации, те са най-вече по „Хоризонт 2020“, дори при тях няма такива ограничения.

Консорциумите се правят така, че да бъдат печеливши. И там самите хора, които участват, и организации се търсят помежду си, за да могат да направят най-силния отбор, който да спечели. Там не им казва комисията кой с кого да кандидатства. Същото е и тука.

И на национално ниво по същия начин трябва да се мисли. То неслучайно така е записано и в регламента. Още повече, че ние сме се съгласили, когато сме си писали Програмата за развитие на селските райони. А сега пишем нещо изключително различно от това, което е в програмата, без абсолютно никаква обосновка. Единственото, което чувам по медиите, е, че видите ли, за да няма злоупотреби. 

- Имат ли полезен ход фермерите? Какво бихте ги посъветвали?

- Бих ги посъветвала да не се отчайват. Със сигурност в мое лице винаги имат опора за това. Който се интересува от иновации, от това как трябва да бъде, аз мога лично за себе си да гарантирам, че ние ще дадем точната информация – как е на ниво ЕС, какво е българското законодателство, как трябва да изглеждат нещата.

Надявам се сега, след съгласуването и коментарите, които са получени, министерството да ги отрази и да го приеме. Ако ли не ги приеме, тогава вече зависи от фермерите.

Аз лично бих ги посъветвала, ако остане това изискване да има задължително участник в оперативната група от висшето образование, просто съветвам да не кандидатстват, само за да кандидатстват.

Ако това не им трябва, което им се предлага от тези институции, да не кандидатстват. Ако то наистина все пак отговаря на техните желания, аз ги призовавам да кандидатстват – с мощната подкрепа на Селскостопанска академия или на висшите училища, защото наистина тази идея, която те са разработили, им пасва точно на тяхното стопанство.