Всяка година агроведомството изготвя проект на индикативна годишна работна програма на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В нея се разписват приемите, които предстоят да бъдат отворени през съответната календарна година, интензитетът на подпомагане по схемите, както и индикативната дата за стартиране на процедурата.

ДФЗ: Започва прием на заявления за субсидии по подмярка 6.3


През 2019 г. проектът на индикативната програма беше променен. Преди дни стана ясно, че ще бъдат отворени няколко нови мерки, дълго чакани от земеделските стопани, през тази есен. Защо е нужно изготвянето на подобна работна програма, кои са приемите, които предстоят и кои са най-често допусканите грешки, заради които стопаните търпят санкции, Агри.БГ разговаря с Елена Иванова, директор на Дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ).


Защо се изготвя индикативната работна програма?


Основната й цел е осигуряване на максимална публичност, прозрачност за потенциалните кандидати и бенефициенти по различните мерки от програмата. Те трябва в един много ранен етап, в ранна фаза, да са запознати с това кои мерки ще бъдат прилагани през следващата календарна година, какъв ще е интензитета на подпомагане, с какъв бюджет ще бъде отворена съответната мярка, за да имат достатъчно време да подготвят своите проектни предложения. 


Индикативната програма в своя характер е задължителна. Изготвя се в края нна всяка календарна година и в нея се включват мерки, които ще се прилагат през следващата календарна година. Подлежи на промени, тъй като се налагат някои изменения и в Програмата и в насоките за кандидатстване, които съответно трябва да бъдат отразени своевременно. Това беше направено и в рамките на тази година. 


На изминалото заседание на Комитета по наблюдение на Програмата на 20-ти юни, индикативната годишна работна програма беше променена. 


В какво се състоят промените?


Основно включването на нова мярка, която ще се прилага до края на календарната 2019 г. Това е инвестиционната мярка за преработка и маркетинг на земеделски продукти, насочена обаче само към малките земеделски производители (бел. ред подмярка 4.2.2). Максималният размер на подпомагане е 75 000 евро. Приемът по подмярката ще стартира през месец септември, с минимална продължителност от 60 дни. В обосновани случаи, този срок може да бъде удължен с още 30 календарни дни. 


Друго изменение, което беше направено в програмата е включването на две от мерките от ПРСР, които трябваше да стартират на по-ранен етап. Едната от тях е мярката за сътрудничество, във връзка с прилагането и въвеждането на иновации в земеделските стопанства – подмярка 16.1. Тя трябваше да стартира още миналата година. По различни причини това не се случи и се наложи нейното прехвърляне от 2018 г. в 2019 г. Мярката е изключително очаквана и популярна – без значение, че ще се прилага за първи път в България. Заявен е голям интерес от страна на земеделските производители. Новото в прилагането на мярката, спрямо предварително обявеното е, че ще се подпомага сформирането на оперативни групи, в които задължително трябва да бъдат включени земеделските производители и научните институти и организации. Това са задължителните минимални участници в една оперативна група. Мярката по същество подпомага създаването и функционирането на тези оперативни групи. Оперативни групи, които в определен момент трябва да направят иновативен проект, да внедрят иновация за земеделското стопанство. В тези групи могат да се включват и консултански организации.


По подмярка 16.1 няма минимален размер на разходите за един проект, но максималният е ограничен до 450 хил. евро. Мярката ще стартира през месец септември, отново с продължителност минимум 60 дни.


Другата подмярка, която е нова и се включи в проекта на годишната програма, е подмярката за сътрудничество между доставчиците във веригата на доставки (бел. ред подмярка 16.4). Това са т.нар къси вериги на доставки и местните пазари. Там ще се подпомага основно създаването и развитието на къси вериги на доставки и създаването на развитието на пазарите. Късите вериги на доставки трябва да включват не повече от един посредник между земеделския стопанин и крайния потребител. Идеята е наистина да бъде по-лесно земеделските продукти да достигат до клиента. Това предполага и по-високото качество на самите продукти, както и ще е от полза за земеделците и за нас, като крайни потребители.


Мярката отново е предвидена да стартира през месец септември. Максималният размер на един проект е левовата равностойност на 500 хил. евро. Няма ограничение за минимален размер. Интензитетът на помощта е между 50 и 70% от размера на проекта. Покриват се разходите по изграждането на един местен пазар, например. 


Другата основна инвестиционна мярка, т.нар напоителната мяркаинвестиции в инфраструктура (бел.ред подмярка 4.3). Тази подмярка е предвидена да стартира през месец октомври 2019 г. Тя ще е с продължителност 90 дни, тъй като по своя характер е доста сложна. Подготовката на един такъв проект за инвестиции намаляване загубите на вода изисква много предпроектна работа, съответно и неговата обработка ще отнеме и по-дълго време в последствие. Тук допустимите бенефициенти са „Напоителни системи“ ЕАД, както и сдруженията за напояване. Мярката ще бъде открита с бюджет в размер от близо 50 млн. евро.Максималният размер на съфинансиране ще бъде до 100%. 


Една от предвидените мерки – подмярка 6.3 вече стартира в края на миналия месец. Приемът стартира с бюджет от 22 млн. евро. Това е една изключително популярна мярка сред малките земеделски стопани. Те получават финансиране в размер на 15 хил. евро за период от 5 години на два транша. Първият транш е в размер на 10 хил. евро, вторият транш е в размер на 5 хил. евро. Подпомагат се всякакви дейности, свързани със земеделското стопанство, които биха направили този земеделски производител конкурентен на пазара. 


Към мярката имаше висок интерес и в рамките на първия прием, който беше обявен през 2016 г. Той беше обявен с бюджет в размер на 30 млн. евро, като постъпиха над 3 800 заявления. За съжаление нямаше достатъчно средства, за да бъдат финансирани всички. Към настоящия момент са сключени 1 942 договора. Затова се очаква и интересът тук да е изключително голям. 


По тази подмярка земеделските стопани получават безплатно консултиране и бизнес плановете им се изготвят от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). 

 

Подаването на проектни предложения вече става изцяло онлайн, чрез Информационна система за управление и наблюдение 2020 (ИСУН). Според Елена Иванова това е предизвикателство на земеделските стопани, особено за малките фермери.

Кои са най-често допусканите грешки?


По подмярка 6.3 това ще е първият прием, по който земеделците ще трябва да подават своите проектни предложения през ИСУН.

Подаването през системата ИСУН крие определени рискове и е предпоставка за допускане на определени грешки – начина на подаване, на прикачване на документи, дори чисто технически грешки. Затова трябва да се внимава и да се четат указанията и при нужда от консултации и съвети, да се обръщат към нас, НССЗ, включително и към колегите от ДФЗ. 


Относно подготовката на проектите, грешките, които трябва да избягват стопаните, са основно свързани с начина на окомплектоване на самите проекти. Преди грешки се допускаха при изчисляване на икономическия размер на стопанството. За да се изчисли дали един земеделец е допустим за подпомагане по мярката или не, има указания, таблици, които включително и електронно могат да бъдат попълнени, за да се изчисли размера на стопанството. Мисля, че вече всички го правят с или без помощта на НССЗ. Този тип грешки вече са избегнати. Но от гледна точка на окомплектоването на документите, наистина трябва да се четат условията, за да бъдат стопаните информирани за всяко едно изискване, защото понякога дори най-малкото неспазване понякога води до неблагоприятни последици за тях.

Могат ли земеделците да се справят без консултанти?


Вярвам, че може. Нашите фермери вече имат опит. Повече от един програмен период прилагаме мерките по ПРСР. Докато в първия програмен период консултантските услуги бяха задължително-необходими, сега вече голяма част от земеделците се научиха да следят сроковете, изискванията и условията. Научиха се и как да избягват заобикалянето на правилата. Затова вярвам, че могат да се справят, а и практиката го доказва.

Административната тежест за фермерите


Мерки за облекчаване на административната тежест за фермерите се предприемат още от 2015 г. Всичко това е отразено и в нашите условия и насоки за кандидатстване. Голяма част от документите, които биха могли да бъдат изискани или проверени по служебен път, вече не се изискват от кандидатите. Продължаваме да вървим в посока опростяване. Дори електронното подаване чрез ИСУН също е стъпка в тази посока.