След като още през миналата седмица частично започна жътвата на ечемик в югоизточна и югозападна българия, през тази седмица стопаните започват да пробират ечемик и в много региони на централна и североизточна България.
Кметът Йордан Стойков даде начало на жътвената кампания на територията на община Севлиево. Ритуалът се състоя в нива на земеделската кооперация на село Градище. „В тези трудни години именно от възстановяването на българското земеделие ще започне процеса на оздравяване на страната, което е тъй необходимо на всички”, каза при откриването кметът на Общината Йордан Стойков и пожела на стопаните богат урожай, лека и богата жътва.Самодейците от читалището в Градище представиха автентичен ритуал и ожънаха първите снопи. Завидни умения за работа със сърп и паламарка показа и кметът Стойков, който се включи в зажънването заедно с жътварките от селото.
Започна прибирането на ечемика в Долна Оряховица, Поликраище и Крушето. Със зърнената култура са засети близо 13 000 дка. Към момента земеделските производители отчитат среден добив от около 400-450 кг/дка. Очакванията им са той да се повиши и да достигне до 500 кг/дка, информират от общинската земеделска служба. „При среден очакван добив от 300 кг/дка, 450 кг/дка е добър показател”, казва зърнопроизводителят Румен Тодоранов от Поликраище. Според него реколтата е добра. Единственият проблем засега е изкупната цена от 15 ст./кг, или 150 лева за тон. При разход от 45-50 лева, от тях 25-30 лева рента и други, остават около 10 лева печалба, което е нищо, допълва арендаторът и не скрива желанието си от поне 17-18 ст./кг за изкупна цена, но тя зависи винаги от търсенето. „Вече и пивоварните не вземат ечемик, а внасят малц”, посочва Тодоранов. Експертите уточняват още, че върху площите с ечемик няма нанесени щети от валежи или други неблагоприятни атмосферни явления, и се надяват реколтата да бъде наистина добра.
Първите 943 дка с ечемик бяха ожънати вчера и в Шуменско. Жътвата на ечемик е стартирала в община Каспичан, в землището на село Кюлевча. Земеделските стопани са получили 350 кг среден добив от декар. В зависимост от климатичните условия се очаква тазгодишната жътва в региона масово да стартира в края на тази или началото на следващата седмица.
Прибирането на реколтата започна и в Павликенско. В края на миналата седмица с фолклорен ритуал откриха жътвата в село Сломер. Председателят на кооперация „Съгласие” Стефан Христов се включи във фолклорния ритуал, като разчупи пита и обяви, че от ечемика се надяват на около 380 кг зърно от декар, а пшеницата ще мине 400 кг, което се смята за добра реколта. В Община Павликени тази година са засети 5000 дка ечемик, а очакваният среден добив е 440 кг от дка.
В същото време земеделци от северна и северозападна България съобщават, че обилните дъждове и голямото количество влага са причина за забавянето на жътвата. Във Видинско в района на Ново село и Община Димово падналите дъждове са били около 40 л/кв.м. Забавянето ще бъде два-три дни, ако няма нови дъждове. За сега няма опасност житото да почернее, дори на места още не е достигнало "восъчна зрелост". Жътвата в региона най-вероятно ще стартира в края на седмицата или началото на другата.
Темата за старта на жътвата в страната можете да коментирате и във форума на Фермер.БГ.
снимка: Старт на жътвата в село Градище, общ. Севлиево
Стартира жътвата в части на централна и североизточна България
След като още през миналата седмица частично започна жътвата на ечемик в югоизточна и югозападна българия, през тази седмица стопаните започват да пробират ечемик и в много региони на централна и североизточна България...
07.03.2024
С временна заповед ще стартира сезонът за ловците на трюфели
Около 170 лева ще плащат месечно берачите, за да работят на територията на едно държавно предприятие
06.03.2024
Национална асоциация на зърнопроизводителите се разширява
Новото регионално сдружение е на стопани от Варненска област
05.03.2024
Кой ще бъде новият ректор на Аграрния университет в Пловдив?
Изборът ще бъде на 7 март, кандидатите за най-високата академична длъжност в университета са двама
0 КОМЕНТАРА