Симеон Караколев, председател на Асоциацията на млечните овце в интервю за Фермер.БГ:
 
Г-н Караколев, на събора на овцевъдите през пролетта обявихте, че 2015 г. е преломна за българското овцевъдство. В края на тази година – така ли е действително?
За една част от овцевъдите съм убеден, че е така и съм убеден, че и в следващите години това ще касае абсолютно всички овцевъди. В крайна сметка, аз го заявих и на последния Консултативен съвет по животновъдство – а именно, че субсидия от 108 лв. за една част от животновъдите (под селекционен контрол – бел. ред), включително тази година и с допълнителните доплащания от 3,27 лв.  - това са над 111 лв./овца , което е революционно!
 
Как премина първата година по прилагане на схемите за обвързано подпомагане на овце под селекционен контрол?
От части премина добре за тези, които са се възползвали от възможността да кандидатстват и по двете схеми – национално доплащане и по схемата за овце майки и кози майки под селекционен контрол. Една част от фермерите не са кандидатствали, не са били уведомени, че могат да кандидатстват и по двете схеми едновременно. Тоест те са заявили овце майки и кози майки под селекционен контрол, но не са заявили национално доплащане. И това до голяма степен се дължи на незнанието на служителите в общинските служби по земеделие.

 
Овцевъди сигнализираха за проблеми при признаването на животните им, че отговарят на изискванията за селекция? Какви са вашите наблюдения?
Нормално е да е така! Едно животно, за да влезе под селекционен контрол, не е достатъчно само да има членство в развъдна асоциация или подписан договор за селекционни услуги.  Трябва минимум една година, да не казвам 2 години за наблюдение на самото стадо, млечни контроли, поне две посещения от експерти от ИАСРЖ и чак тогава съответният животновъд може да се възползва от тази схема.
 
Продължава ли борбата на животновъдите, съвместно с МЗХ за пазарите на месо?
Не бих казал борба, защото пазари има – ясно и многкратно съм заявявал това. Няма обаче устойчивост на тези пазари – т.е. първо, че българското агне е скъпо за международните пазари и второто е, че количествата месо, които ние предлагаме, са крайно недостатъчи за един сериозен  клиент. 
 
Има ли търсене на българско агнешко и шилешко у нас и не е ли по-уместно усилията да се насочат към родните пазари, отколкото за износ?
Да, и това е една от целите, които ние сме си поставили с един от европейските проекти, които изпълняваме – да засилим търсенето и консумацията на такова месо в България. Защото реално погледнато, най-скъпият пазар е българският. Всчики колеги знаят, че агне на българския пазар е 6 – 7 лв./кг живо тегло. Такива цени на пазара в чужбина е немислимо да има. Затова може би с повече средства за реклама трябва да се насърчава консумацията на българско агнешко. Подчертавам българско, защото в България една част от агнешкото, което се консумира, не е българско – то е или румънско, или новозеландско. 
 
Стои ли пред овцевъдите проблемът с липсата на кланици?
Кланици също има. Друг е въпросът доколко тези кланици са адаптивни към ситуацията с пазарите, защото голяма част от овцевъдите са обърнали фермите си в кланици. Това към момента са нерегламентирани кланици, но с измененията в Наредбата за кланиците, това се регулира, макар че има още допълнения и изменения, които трябва да се направят. Защото колкото по-бързо това се либерализира и легализира, толкова повече хора ще пристъпят към регламентирано клане. 
 
А смятате ли, че има смисъл от приемането на Закон за браншовите организации?
В момента има действащ нормативен акт, който се казва Закон за животновъдството. В него ясно е дефинирано какво означава животновъдна организация. И не е нужно да има Закон за браншовите организации. Аз не знам браншова организация, поне в овцевъдството, която да се похвали с членска маса. Всичко това за мен на този етап са структури, които на този етап са лишени от членска маса. 
 
Каква очаквате да бъде 2016 г. за овцевъдите?
Ако 2015-та беше година на доказването, 2016-та ще е година на утвърждаването!
 
Петя ВЪЛЧЕВА
София БЕЛЧЕВА

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!