Овощните насаждения в страната са се увеличили за период от три години в резултат от прилаганите схеми за обвързано подпомагане в сектор „Плодове“.

Новата ОСП: Вижте пълната картина на селското стопанство по браншове

Секторният анализ на бранша е част от доклада „Анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост“ (SWOT анализ), подготвен от Института за аграрна икономика към Селскостопанската академия.

Земеделското министерство публикува документа и призова фермерите и техните браншови организации да коментират описаната в него моментна снимка на селското стопанство у нас.

Резултатите ще се използват при изработването на националния Стратегически план за развитието и финансовата подкрепа по новата Обща селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г.

„В страната има изключително благоприятни условия за развитие на сравнително голям брой овощни видове“, отбелязват анализаторите.

През годините обаче има значителни колебания в отчитаните овощни насаждения. Най-голям е спадът в площите е регистриран през 2008 г., когато те са били 22 хил. хектара.

Максимумът им е бил през 2009-2010 г. - 39 хил. хектара. Следва спад до 2014 г. и подем от 2015 г. до 2017 г., когато площите с овощни градини достигат 37 хил. хектара. 

Анализаторите: „Това е ефект от прилаганите схеми за обвързано подпомагане на сектора.“

Отчетените 37 хил. хектара включват само реколтираните площи. Те обаче представляват едва около 57% от всички съществуващи овощни насаждания. 

„Това показва, че една много голяма част от насажденията не се използват – от една страна, защото не са в плододаване, но от друга, защото това не е икономически изгодно“, коментират икономистите.

Темпът на създаване на нови овощни градини през последните години до голяма степен замества площи с изчерпан ресурс – тези, които са на възраст над 25 години.

Интересът към овощарството постепенно се събужда, смятат анализаторите.

Една от причините за това са субсидиите и инвестиционната подкрепа за създаване на нови насаждения. Налице е и стремеж на част от стопанствата да диверсифицират своята дейност, като засаждат нови овошки.

Експертите: „Данните показват разнопосочни тенденции при различните овощни видове. При някои видове през последните пет години има спад на площите – ябълки и круши, където делът на новосъздадените и на тези в активно плододаване на възраст до 14 години представлява около 75%.“

При черешите това съотношение е около 73%, колкото е и при сливите и джанките. Най-висок процент на нови и в активно плододаване насаждения има при лешниците – 97% от тях са такива.

„Вследствие на растящия интерес към овощарството през последните 15 години се наблюдава постепенно увеличение на производството, което ако се запази като тенденция, може да доведе до намаляване на вноса на плодове, подходящи за отглеждане в страната“, отбелязва анализът.

През 2017 г. производството на овощни видове в страната е било 220 хил. тона или с 10% повече от отчетеното година по-рано. Това се дължи на едновременното нарастване на реколтираните площи и повишението на добивите. 

Средните добиви при всички овощни видове обаче са на ниско ниво.

„Причините за по-ниските добиви са свързани с ниската продуктивност на овощните градини (преобладаващата част от насажденията са от екстензивен тип), както и недоброто състояние на една немалка част от насажденията", отчитат експертите.

Разрушената хидромелиоративна система води до силна зависимост на производството на български плодове от климатичните фактори и до неустойчиво производство през годините.

Анализът дава отговор на въпроса защо все по-често плодовете на българския пазар са вносни.

„Брутната продукция от трайни насаждения в страната намалява от 7% през 2007 г. до 4% през 2016 г. В същото време добавената стойност се свива от почти 9% в началото на периода до 5% в края на периода", отбелязват анализаторите.

Проблемите са свързани с възвръщаемостта от производството и с възможностите за достъп до пазара. Съществуват сериозни рискове при осигуряването на финансиране за инвестиции и производствени разходи. В същото време постъпленията не са стабилни и сигурни.

„Не съществува достатъчно добра интеграция по веригата на стойността в овощарството, което създава високи рискове през производителите, особено от средния клас, които са пазарно ориентирани, разчитащи на привлечен капитал, труд и земя“, смятат авторите на анализа.

Засиленият интерес към овощарството през последните години все пак е налице. Той се подхранва от възможностите за обвързано подпомагане, както и от достъпа до инвестиционни средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Целта сега е да се увеличат резултатите от тези мерки, „така че да се види устойчивостта и целесъобразността от прилаганата политика".