Резитба на френското грозде се извършва на зряло и на зелено. При зелената резитба на френското грозде към началото на май се изрязват из основи излишните зелени издьнкови леторасти когато са достигнали височина 15-18 см. По този начин хранителните вещества и водата от почвата се насочват към новите основни клони заместители и към плододаващата дървесина, вместо да ги използват и излишните приосновни леторасти, които и без това впоследствие трябва да се изрежат из основи. Резитбата на зряла дървесина се извършва през есента от края на листопада докъм средата на март през следващата година.
Резитба за формиране
Резитбата за формиране започва със засаждането на растенията и приключва през третата година. Новопосадените растения се изрязват силно, като на клонче се оставят по 1, а понякога и 2-3 видими (а не непременно силно развити) пъпки. Само така може да израстат повече и силно развити основни клончета (издънки), а храстите бързо да се формират. При ниска резитба често покарват и пъпки от подземната част на стъблото, което още повече спомага за бързото развитие на храстите. През втората година издънките, които са в повече, особено по-ниските от 30-40 см, се изрязват до земята. Запазват се 3-4, по-рядко 5 много добре развити и правилно разположени в пространството издънки за бъдещи основни клони. През третата година се запазват нови 4-5 основни клончета, през четвъртата също (не при всички случаи) и вече напълно оформен храстът встъпва в пълно плододаване. Броят на основните клончета (издънки), оставяни всяка година за поддържане на разновъзрастна дървесина в храстите, в никакъв случай не се спазва шаблонно, тъй като точното му определяне по години зависи от състоянието и от развитието на растенията. Например при втората резитба след засаждането, в случай че не са израснали достатъчен брои добре оформени издънки, може да се наложи да бъдат оставени само по 1-2 клончета за бъдещи основни клони. В такъв случай всички слаби и някои от неправилно разположените в пространството издънкови клончета, особено когато са в една плоскост, трябва да се изрежат до основата. Когато основните клончета са слабо развити - под 30-40 см, особено ако не са правилно разположени, най- добре е да се изрежат из основи, за да може през следващата година да покарат по-голям брой и много добре развити. Покаралите основни клончета се развиват много по-добре, отколкото оставените недоразвити клончета от предходната година.
Резитба за плододаване
Двегодишните, а отчасти и едногодишните основни клони в касисовия храст плододават най-изобилно и плодовете им са най-едри и висококачествени. Добри и качествени добиви дават и тригодишните докато четиригодишните и по-старите основни клони плододават слабо и при това плодовете им са значително по-дребни. Ето защо при резитба за плододаване на касиса трябва да се стремим да поддържаме в отделните храсти 3-5 клона от посочените възрасти - едногодишни, двугодишни и тригодишни, а понякога и четиригодишни.
При червеното и бялото френско грозде основните клони от първите три възрасти също са най-ценни по отношение на добива. Разликата се състои в това, че при резитбата на червеното и бялото френско грозде се запазват за плододаване в храста и 3-4-годишни, а по-рядко и по няколко 5-годишни основни клона, тъй като плододават значително по-добре, отколкото при касиса. Основният принцип, който трябва да се спазва при оставянето в храстите на по-стара дървесина, е едногодишният прираст на основните клони и разклоненията им за всички видове френско грозде да не е по-малко от 15-18 см.
Както при касиса, така и при червеното и бялото френско грозде броят на издънковите клончета оставяни за бъдещи основни клони, през отделните години най-често варира в зависимост от силата на растежа и от общия им брой, а също съобразно с необходимостта да бъдат обновени известен брой основни клони в храста над 3-4-годишна възраст (при червеното и бялото грозде и 5-годишни). При допускане през дадена година на по-голям брой основни клони (издънки) - 4-5, а понякога и 6, обикновено не е целесъобразно всички те да бъдат запазени за плододаване в храста до възрастта, която вече беше посочена. За да се поддържа равновесието в храстите, още след първото им плододаване техният брой трябва да бъде намален. При резитбата за плододаване се премахват някои издънкови клончета, които не са достатъчно развити, неправилно разположените, сгъстяващите, счупените, нападнатите от болести и неприятели. Те трябва да бъдат по-встрани от двегодишните и тригодишните основни клони, за да не си пречат с тях. Следователно с нови издънки трябва да се запълват онези места в храста, които са свободни или ще бъдат освободени след изрязването на 3-4-годишните основни клони. Съвсем не е правилно, макар че някои някой препоръчват, да бъде изрязвана централната част на храста, защото сгъстяването му силно се увеличава. Независимо от възрастта им, изрязват се и силно увисналите, полегналите на земята и закържавелите клони. Не е правилно също да бъдат съкращавани едногодишните издънкови клончета и продължителите на по-старите основни клони, защото това предизвиква прекомерно сгъстяване на храстите, затруднява се борбата срещу болестите и неприятелите и се влошават условията за опрашване на цветовете от пчелите. Целесъобразно е да се съкращава едногодишна дървесина само в случаите, когато се налага да бъдат премахнати заразени от брашнеста мана връхни прирасти. Някои клони или разклонения се режат само когато се преплитат с други, увиснали са или са нападнати от стъкленка. Тогава се реже до здраво място. За да принудим някой основен клон да заеме по-изправено или по-странично положение, понякога също се налага да бъде съкратен над вътрешна или над странична клонка.
При временно закържавяване на храстите поради неокопаване, недостатъчно торене или силно засушаване налага се подмладяваща резитба. Изрязват се всички 3 и 4-годишни основни клони, а също и недостатъчно развитите от двегодишните. Премахват се или се съкращават и някои от сгъстяващите или имащите лошо направление разклонения. За да се получи обаче желаният ефект от подмладяващата резитба, необходимо е да подобрим рязко грижите за растенията - подхранване с азотни торове, редовно обработване и поливане. За да изяви френското грозде възможностите си за родовитост и да дава по-едри и висококачествени плодове, едногодишният прираст на основните клони и разклонения на подмладените храсти трябва да бъде над 15-20 см.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА