Сигнали за нападение на диабротика или западен коренов червей е получила Областната дирекция по безопасност на храните в Добрич. Неприятелят вече е увредил 1500 дка, съобщи Дарина Василева от отдел „Растителна защита“ пред земеделци в село Гешаново и показа феромонова уловка с вредителя.

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от пшеница за 2022 г.?

„Изключително опасен, напада царевицата, зимува като яйце в почвата и напролет ларвата започва да се храни с най-фините власинки на кореновата система. По този начин се нарушава притокът на хранителни вещества и вода към растението. Това се среща най-вече и основно при монокултурно отглеждане на царевица“, разясни експертът.

След като ларвите какавидират и се превърнат във възрастно насекомо, то продължава с инвазията си, като лети и напада свилата и полена на царевицата. Повредите изглеждат като отрязана с ножица свила. „В момента се наблюдава масов летеж, колеги земеделски производители сигнализират за нападения. Вече имаме сигнали за 1500 дка“, уточни Дарина Василева. 

Диабротиката е установена у нас преди 14-15 години, първоначално в Северозападна България. Вече се среща в почти цялата страна. Както учените, така и специалистите по растителна защита сочат като най-ефикасно средство срещу този неприятел прилагане на правилен сеитбооборот. 

Още през пролетта по царевичните площи в Добричка област, които са общо 904 000 дка, са били установени сив царевичен хоботник и телен червей. „Разширява се ареалът на разпространение на тези неприятели. Преди беше в общините Крушари, Добричка и Генерал Тошево, от миналата година стигна до морските общини Каварна и Балчик. В Каварненско се появиха и щурците в много висока плътност и то на площи, на които директно се сее, т.е. няма обработка преди сеитба“, поясни проблемите специалистът. 

„Откакто забраниха неоникотиноидите, имаме проблеми с теления червей, хоботника и диабротиката. Тази година се появи щурец и ливадна пеперуда“, допълни Костадин Костадинов, председател на НАЗ, и уточни: „За тези неприятели ни трябват добри действащи препарати. Ние търсим варианти и решения, не трябва да чакаме по 6 дни както при пеперудата. При каламитет трябва да се действа абсолютно бързо“.

Според земеделеца проблемите дойдоха през последните години, когато бяха забранени не само неоникотиноидите, но и опалванията на стърнищата.