Проф. Живко Кръстанов е председател на Научния съвет в Земеделския институт в Стара Загора. Преди броени дни проф. Кръстанов участва в кръгла маса, в рамките на която представи доклад на тема „Предизвикателства пред млечното говедовъдство в навечерието на отпадането на млечните квоти“.

 

Пред репортер на Фермер.БГ проф. Кръстанов обобщи кои според него са най-сериозните проблеми пред българското млечно животновъдство и как те могат да бъдат преодоляни.

 

Проф. Ж. Кръстанов

 

Проф. Кръстанов, кои са, според вас, най-сериозните проблеми пред сектор „Животновъдство“?
Най-сериозните проблеми в момента в животновъдството произтичат от факта, че наближава 2015 година когато падат млечните квоти. Предходният период целеше създаване на висока конкурентоспособност на сектор „Животновъдство“, но за съжаление ние не успяхме да постигнем това. По отношение на техологичното обновяване на фермите имаше напредък, но в технологиите и методите, с които се осъществява генетичният прогрес на популациите не сме направили всичко, което е необходимо, за да бъда наистина оценяван гинетичният прогрес в нашите популации и да работят генетичните колективи в правилната посока.

 

Какво трябва да се направи?
Трябва да се финансира по новите програми засилването на връзките между развъдните организации и научния сектор, за да могат те да ползват възможността да оценяват развъдните стойности. Това е ключов момент, а сега развъдните стойности не се оценяват от развъдните асоциации. Това се прави само в една от тях – Асоциация за развъждане на черношарената порода в Добрич и техните резултати ще бъдат публикувани през септември. Другите нямат разбирането за значението на този елемент от селекционните програми, а той е ключов за всички останали дейности, които те искат да извършват и които си поставят като цел в техните бизнес планове.

 

Пред новия програмен период сме – смятате ли, че това е преодолимо като проблем?
Безспорно, могат да бъдат намерени механизми да бъдат финансирани подобни проекти. Надявам се новата програма да бъде много позитивна, виждам разбиране от страна на на МЗХ и ДФЗ към проблемите в сектори и се надяваме да се намерят средства за подобряване на възможностите за това асоциациите да могат да ползват перманентно научния продукт на институтите. Не че те не го ползват и сега, но за да стане устойчива тази връзка трябва да има и финансиране, тъй като това е сериозен ангажимент, свързан и с обучението на хора, с трайното им обвързване с една такава дейност, за която определено не може да се каже, че води до много добри иконмически резултати за тях. Това е процес, който трябва постоянно да бъде поддържан от страна на държавата със съответни мерки и програми.

 

Какво означава спирането на млечните квоти за сектора?
Млечните квоти по регламент отпадат. Те бяха въведени не за да е ограничи производството, а за да се повиши конкурентоспособността в млечния сектор. Това, което се наблюдава на световните пазари, е очаквано програмирано повишаване на цената на млякото във всички държави. Отпадат и експортните субсидии, тоест настъпва реален пазар, в който основен, ключов елемент е конкурентоспособността. Очаква се все повече върху себестойността на млякото влияние да оказват енергията и горивата. Сега различни експерти чертаят различни сценарии – донякъде директните плащания решават проблема, но все пак това е въпрос, свързан отново с кризисните моменти. Общо взето за ефективни се считат онези програми, които ще доведат до трайно установяване на постоянни цени. Очаква се стабилизация на сектора с годините. Специално млечният сектор е с много ниска „еластичност“, тоест много малки наглед сигнали по веригата в сектора могат да доведат до много резки промени на цените.

 

Могат ли да е правят прогнози за това кога българските фермери е станат конкурентни?
В България има и конкурентоспособни млечни ферми – имаме ферми с по 10 тона мляко, с обновено технологично оборудване, имаме и ферми, които бележат сериозен прогрес. Но в същото време голяма част от фермите, които са още далеч от това да бъдат конкурентни на пазара на мляко. Много важно за тези фермери оттук нататък е знанието – те да познават ключовите елементи, които влияят върху тяхната рентабилност. Но в това отношение има още много какво да се прави, много е пропуснато. Много от фермерите не са наясно точно с ключовите елементи, важни за самите тях, а и не са запознати с предимствата на участието им в развъдните асоциации, тоест немалка част от фермерите не могат все още да видят смисъла във всичко това. А той е огромен за самите тях, защото ще ги доведе до прогрес.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ



© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!