В страните от Европейския съюз отново пламва дебат за вредата от генномодифицираните организми (ГМО).Регистрирането на  семена, получени чрез генно модифициране, ще стане по-лесно в ЕС, когато влезе в сила регламентът за отглеждането на ГМО, гласуван наскоро на първо четене от Европейския парламент.

С новите правила решенията вече няма да се взимат на европейско ниво, а от правителствата на страните членки.Поради липсата  на консенсус по темата досега страните членки не са одобрили нито едно разрешение за ГМО. Според досегашната процедура при липса на съгласие от всички държави Еврокомисията допуска ГМО, ако няма сериозни научни възражения, каквито имаше.

По тази сложна процедура Европейската комисия беше много предпазлива заради чувствителността на темата и от 2003 г. досега е одобрила само един вид царевица – MON 810 Bt, и един един сорт картофи – "Амфлора". Те се използват за храна за животни.

Когато решението стане национално обаче, правителствата ще станат по-уязвими за натиска на големите производители, предупредиха противници на ГМО от етажите на властта.

В момента производството на ГМО е разрешено само в 8 държави: Румъния, Чехия, Словакия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Германия. Франция и Германия изрично забраниха ГМО царевицата. България също в момента не допуска сеене на ГМО.

Като улесни навлизането на ГМО, новата регулация ще оскъпи традиционното и органичното земеделие, не само защото модифицираните сортове изискват по-малко грижи, но и защото ще стане трудно опазването на чистите площи.

Фермерите ще трябва да харчат повече, за да изграждат чисти от ГМО зони. Проблем ще бъдат особено районите по границата между държави, допускащи и забраняващи ГМО.Според защитниците на новата регулация обаче държавите, които искат да забранят генномодифицираните храни, ще имат повече възможности да го направят. Ако досега те трябваше да се позовават на "предпазна клауза", която беше често атакувана от компаниите производители пред съда, сега ще могат да се позовават на етични, морални, здравословни, екологични и други причини да отказват допускането им до своята територия.

Друг аргумент на защитниците на новите правила е, че се поставя праг на ГМО от 0,9% в храните за хората – като месо, мляко и млечни продукти, над който ще бъде задължително то да бъде отбелязано върху етикета. В момента ГМО не се отбелязва на етикетите, ако съдържанието му е 0,9% или по-малко.

Междувременно Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) прави проучвания за отношението на европейците към ГМО храните и също си личи, че гледа с недоверие, когато се говори за либерализиране на режимите. В звеното, чието седалище се намира в италианския град Парма, има ГМО звено, което се занимава именно с проучване и анализ на риска.



Още на 20 октомври 2010 г., на Експертната група по генетично модифицирани организми на EFSA одобри проект за научно становище относно насоките за оценка на риска на генетично модифицирани микроорганизми  и техните хранителни продукти и фуражи. Този научен доклад обобщава коментарите, получени чрез общественото допитване и очертава как те са били взети предвид в окончателното научно становище.


EFSA получи 268 коментари относно проекта за насоки от 24 заинтересовани страни (потребителски групи, неправителствени организации, консултантски сдружения, браншови организации и национални органи за оценка). Всички изразени мнения, предимно негативни, са оценени и взети предвид в доклада.

Окончателния вариант на насоките на панела ГМО (EFSA група по генетично модифицирани организми , 2011 г.) осигурява актуални насоки за изготвянето и представянето на приложения, посочват от EFSA, които са поели ангажимент да публикуват технически доклад за резултатите от консултациите.



Интересно предложение в запитването, което е обиколило страните още от края на 2010 г. е да се разшири изискване за извършване на животински токсикологични тестове за всички случаи (ГМО и продукти), независимо от наличието на други научни доказателства относно тяхната безопасност.

Европейският орган за безопасност на храните е създадена през януари 2002 г. след серия хранителни кризи в края на 1990-те, като независим източник на научни консултации и комуникация относно рисковете, свързани с хранителната верига.



EFSA беше създадена като част от цялостна програма за подобряване на безопасността на храните в ЕС, с цел да гарантира високо ниво на защита на потребителите и да се възстанови и поддържа доверието в хранителните доставки на ЕС.

В европейската система за безопасност на храните, оценка на риска се извършва независимо от управлението на риска. Тъй като оценител на риска, EFSA дава научни становища и съвети, за да се осигури стабилна основа за европейските политики и законодателство, както и за подкрепа на Европейската комисия, Европейския парламент и държавите-членки на ЕС при вземането на ефективни и навременни решения за управление на риска.



Компетенциите на EFSA обхващат безопасността на храните и фуражите, хранене, здравето на животните и хуманното отношение към тях, защита на растенията и здравето на растенията. Във всички тези области, най-критичните ангажимент на EFSA е да предостави обективна и независима научно-обосновани съвети и ясна комуникация, залегнали в най-актуална научна информация и знания.