На бизнес форум преди повече от месец председателят на Националния фермерски съюз (NFU) в Англия и Уелс заяви, че Съюзът активно лобира английското правителство да гарантира, че английските фермери няма да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо техните основни конкуренти в Европа след Брекзит, пише capreform.eu, позовавайки се на материал на Дейвид Бландфорд (Penn State University) и Бъркли Хил (Imperial College London).

Готови ли са българските фермери за новата ОСП?

Опасенията касаят 3 милиарда паунда пряка помощ, които по всяка вероятност ще бъдат загубени, когато Англия напусне ЕС и нейната Обща селскостопанска политика (ОСП). Това категорично ще доведе до неравнопоставеност, като английските фермери ще бъдат неконкурентоспособни.

На свой ред това ще доведе до искания към правителството с цел справяне с проблема, от което зависи бъдещето на националната селскостопанска политика на Обединеното кралство.



Бландфорд и Хил изследват подробно основателността на тези опасения, размишлявайки върху понятия като конкурентоспособност и равнопоставеност на европейския пазар.

Те питат коя част от преките помощи за английските фермери ще бъде орязана. Според Agriculture in the United Kingdom 2015 (Defra, 2016) Директните плащания през 2015 г. са възлизали общо на 2,841 милиона паунда, като съществена част от тях (2,176 милиона паунда) представляват Основни плащания (национални доплащания).

Останалата част главно се използва за подкрепа на схеми за агроекология. Повечето от тях (например защита на диви обитания) са обществено благо и за тях може да се търси финансова подкрепа след Брекзит.



Друг компонент са специалните плащания за развиване на селскостопанска дейност в необлагодетелствани райони, които преди всичко касаят Шотландия и Северна Ирландия. Тук финансиране може да бъде поискано на база екологични и социални съображения.

По всяка вероятност ще става дума за Основни плащания. Средствата от тях преди всичко отиват към фермери в Англия (1,400 милиона паунда), като сумите за Уелс, Шотландия и Северна Ирландия са доста по-малки – съответно 190 милиона паунда, 348 милиона паунда и 238 милиона паунда.

Бландфорд и Хил напомнят, че Основните плащания са били критикувани заради слабите резултати за обществото, предвид разходите за тях.

Ако целта им е да облекчат наличието на бедност сред английските фермери, отсъствието на таргетиране, базирано на приходите, означава, че те са изключително неефикасен начин за реализирането й.



През 2015 г. Основните плащания, за които всички се тревожат, са представлявали около 8,2% от всички средства, полагащи се на английската селскостопанска индустрия от продажба на произведени продукти и всички субсидии.

Този процент ще се понижи, ако приходите от други икономически дейности (например работа извън фермата), бъдат взети предвид, както и инвестиционни доходи и пенсии.

Бландфорд и Хил са на мнение, че ако Основните плащания бъдат отделени от производството това няма да се отрази на конкурентоспособността на английските фермери – тяхното наличие или отсъствие не е определящо.

Въпреки това те очертават няколко възможни непреки или вторични последствия, които трябва да бъдат взети под внимание:

1/ Тъй като Основните плащания са свързани със собствеността на земята, те влияят на цената й (към покачване). Преди всичко поради тази зависимост, възможно е Основните плащания да са възпрепятствали структурните промени, намалявайки международната конкурентоспособност на английското селско стопанство като е ограничено повишаването на ефикасността, свързана с увеличаване на размерите на фермите.



2/ С осигуряването на производителите на приток на приходи с нулев риск, възможно е да има промяна в поведението им спрямо понижаването на риска. Като резултат това може да е повлияло върху моделите на производство и непряко върху конкурентоспособността.

3/ Фермерите са се ангажирали до известна степен със самосубсидиране на техните производствени дейности.

Ефект върху селскостопанските домакинства

Този тип домакинства като форма на икономическа институция са доминиращ брой в селското стопанство на Обединеното кралство. Когато се сблъскат с обстоятелства, при които продукцията им не е конкурентоспособна, някои от тях ще решат да използват своите Основни плащания за субсидиране на своята селскостопанска продукция.



Като резултат те ще продължат да генерират продукция, които условията на пазара сами по себе си не могат да осигурят. Без това самосубсидиране, те може да бъдат принудени да излязат от бизнеса, смятат Бландфорд и Хил.

Според тях тази промяна трябва да бъде съпроводена с преходен механизъм за понижаване на последиците в краткосрочен план. Той следва да включва съвети за бизнес реструктуриране, данъчни облекчения и т.н.

Експертите припомнят, че историята пази примери за способността на фермерите да се адаптират към промените, стига те да бъдат адекватно информирани своевременно.

Ако, както се очаква, цената на земята се понижи след отпадането на Основните плащания, това може да провокира загуба на капитал за собствениците на ферми, както и оттегляне на фермери със сериозни заеми.



Понижаването на цената на земята е възможно да улесни структурните промени, проправяйки път на по-конкурентоспособните фермери.

Очаква се още разноските за фермите да намалеят, тъй като е логично наемите да станат по-ниски.

Конкурентоспособност след Брекзит

В подробния си анализ Бландфорд и Хил отбелязват, че ги вълнува въпросът за осигуряването на дългосрочна подкрепа, поискана от Националния фермерски съюз в Англия.

Те допълват, че трябва да се прави разлика между национален интерес и този на английския селскостопански сектор.

Основните плащания в ЕС ще продължат да отиват към фермерите там, ако те решат да самосубсидират своята продукция, което може да подбие английските селскостопански производители. В този смисъл равнопоставеност на пазара няма да има, тъй като ще има вносни продукти, които се произвеждат при структура на разходите, която в Англия я няма.



Според Бландфорд и Хил тази ситуация няма да работи категорично срещу националния интерес. Тъй като цените на суровините ще бъдат по-ниски в Обединеното кралство, от това ще имат изгода потребителите, конкретно заради по-ниските цени на храните. Като резултат средства ще бъдат трансферирани от данъкоплатците и фермерите в ЕС към потребителите на Острова.

Експертите допълват, че е напълно възможно Обединеното кралство да сключи търговски споразумения с по-големите страни-производителите на селскостопанска продукция извън ЕС. Като резултат натискът на конкурентите ще бъде интензивен.

Това засилва необходимостта процесът на адаптиране да сработи добре преди Обединеното кралство да попадне в още по-ожесточена конкурентна среда след напускането на ЕС.