Новата ОСП ще даде тласък на развитието на биоземеделието (ИНТЕРВЮ)

Веселин Цветков се занимава с отглеждане на бадеми. В интервю за Фермер.БГ производителят споделя, че е живял 15 години в Германия, където се запознал с концепцията за биологично производство. „Когато се върнах в България се оказа, че наследявам парцел в живописна местност от Натура 2000 в Сакар планина, реших, че мога да започна да се занимавам с биоземеделие“, споделя Веселин Цветков. Той е и съучредител на Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ), сега е член на УС на БАБ.

Г-н Цветков, на каква площ са бадемовите насаждения, които отглеждате?
Първоначално започнах с малки площи – 12-13 декара. Постепенно увеличих площите до 28 дка, с които реализирах и първия си проект. Сега – вече четвърта година – обработвам 305 дка бадемови насаждения, от които 185 са плододаващи, останалите са нови насаждения – между първа и трета година. Създадени са по проекти с тенденция да направя едно нормално за овощарството стопанство от около 500 дка – в Сакар планина и изцяло разположено в Натура 2000. Стопанството е в село Лисово, Хасковско – това, за съжаление, е едно от четирите села в областта, които са с нулев брой жители. Закупил съм къща в селото и не съм далеч от мисълта да си направя и адресна регистрация, нищо че ще съм единствен жител.

По какви проекти сте работил до момента?
Изцяло по Програмата за развитие на селските райони. Запознат съм много добре с Програмата като цяло и с приложимите в биоземеделието мерки. В УС на БАБ се занимавам именно с тази тематика и съм помогнал на много колеги да се възползват от възможностите, които предлага програмата. Мога да кажа, че поне по един проект правя за своето стопанство годишно в зависимост от стопанската година. По проекти съм закупил земеделска техника с подходящ за производството, с което се занимавам, инвентар, след това пак по проект създадох първите градини, направих огради за предпазване на насажденията от едри селскостопански и диви животни, сега имам проект за складова база за преработка на земеделската продукция. И по мярка 311 имам разработен проект за селски туризъм и определено се надявам и други да бъдат привлечени от красивата природа в района и богата история, с която е наситен този край.

От човешки набези как опазвате реколтата?
Това е трудно осъществимо. Срещу набезите на животни имам предпазни огради, но от хорски набези не мога да се опазя. Около 1/3 от реколтата ежегодно се губи.

Имате ли осигурен пазар?
Нямам проблеми с намирането на пазари – продукцията, която произвеждам, е наистина качествена и количествата не са толкова големи. Преди 2 г. бях на едно от най-големите изложения и видях, че продукцията ми отговаря на европейските норми и стандарти, но пък малките количества всъщност са пречка за един производител сам да стъпи сериозно на тези пазари. Що се отнася до България, производството у нас на черупкови е под 50% от консумацията на годишна база. За съжаление, пазарът в България е непредсказуем и непостоянен. У нас бадемът се използва само като ядка за храна, докато в световен мащаб 75% от производството на бадеми се използва в други промишлености като основна суровина – фармация, козметика и други. Разбира се, че не може да бъдат отречени качествата на бадема като храна – той е един от най-полезните продукти за храна. И още нещо – биологично произведените бадеми са с още по-добри качества в сравнение с конвенционално произведените. Това определя и по-високата им цена на пазара, предлагат се основно в биомагазините. Директни продажби все още не бих могъл да реализирам – не сме пораснали дотам.

Казвате, че познавате добре ПРСР. Оптимист ли сте за Програмата в новия програмен период до 2020 г. в контекста на биологичното земеделие?
Биоземеделието има бъдеще, в това съм категоричен – не само в България и не само в следващия програмен период. Развитието на биопроизводството е заложено в ОСП и в концепцията за нейното позеленяване. Нашата земя все още е чиста – 1/3 от земята в България е в Натура 2000 зоните, което позволява на много места да се отглеждат природно създадени биопродукти. Въпрос е на стратегия и на субсидиране, както и на добро подпомагане на малките земеделски производители, тъй като биологичното производство е по-скоро дребно земеделие и животновъдство. Винаги съм бил оптимист, имам поглед и от „другата страна“ и мога да кажа, че успехи се постигат когато има добри държавнически решения. Смятам, че новата ОСП ще донесе тласък на развитието на биоземеделието в България.

Директните субсидии ли са пътят към доброто развитие на българското земеделие или планиране и добър мениджмънт?
За българското земеделие в частта му конвенционално производство преките плащания са наистина стимул – образно казано „черешката на тортата“. Това трябва да се случи и в сектора на биоземеделието, но сега не е така. В биоземеделието субсидията има друг характер – тя не е подпомагаща, а компенсаторно плащане за по-ниските добиви от биологично производство. От тази гледна точка, смятам, че компенсаторните плащания у нас все още са ниски – получаваме 50% от сумите, които получават колеги от други европейски страни. Смятам, че трябва да има диференцирани субсидии за отделните производства, както е в другите страни.

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!