През последната една година ми прави впечатление, че имаше доста интерес относно създаване и регистриране на браншови камари, съюзи - нови организации. 

Само егото ли пречи на земеделските организации, за да са обединени и силни?

Някак остава назад въпроса защо това се прави точно сега. Така Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България, коментира пред Агри.БГ инициативата за създаване на Българска аграна камара. 

“Такива браншови организации съществуват, но сега се създават нови ударно, бих казала и голяма част от причините се крият в това, което е заложено като интервенции и мерки в Стратегическия план за следващия програмен период. 

В изминалите програмни периоди за България нямаше мерки, проекти, програми, които да осигуряват финансиране за различни дейности на браншови организации. В новия Стратегически план такива са залегнали и допустими по тези мерки ще бъдат съответно национално представителни браншови организации и те ще получават европейско финансиране за различни дейности и проекти”, обясни Гроздева. 

Според нея, в близко бъдеще може би ще се разработят и държавни механизми за финансово подпомагане на такива структури. 

“И тук, смятам аз, се крият големите апетити. Далеч съм от мисълта и не твърдя, че новоизградени браншови структури, защитаващи интересите на селскостопанския сектор няма да си изпълняват задълженията. Не казвам това. Така си обяснявам аз това нарояване”, посочи Гроздева. 

Относно инициативата на Кирил Вътев и акад. Атаносов, тя каза:
“На мен ми се струва твърде амбициозно да се опитаме да обединим всички сектори на селското стопанство. Това може да се направи чисто теоретично, но отделният земеделски производител наистина дали ще може да се възползва от това нещо и какви ще са резултатите в България, това вече е съвсем различен въпрос”, аргументира се Живка Гроздева. 

Горещият картоф в агросектора: Закон за браншовите организации 

Тя обърна внимание, че не й е приятно да чува коментари, че съществуващите към момента браншови организации са нелегитимни, че нямат представителност, те не говорят от името на сектора, който представляват, че защитават членовете не едно семейство и лични интереси. 

“Не мога да се съглася с този факт, като не говоря, разбира се, за всички организации.  Изхождайки от собствение си опит, всички проблеми, които сме идентифицирали в нашата организация, които сме се опитвали да разрешим, предложенията, които сме правили - не винаги с успех, разбира се, те са касаели всички производители. Смятам, че проблемите на един сектор са общи и когато ги имам аз или моят съсед, навярно ги имат още много хора”, обясни мнението си Гроздева. 

Тя посочи, че би посъветвала хората, които пристъпват към изграждането на нови структури, целят някакви нови обединения, да не неглижират работата на браншовите организации, които вече много години работят в сектора и са хвърлили много труд и усилия. 
“От една страна има обвинение, че има организации, които са твърде малки и не могата да бъдат легитимни за един сектор, може да се окаже обаче, че точно те реално назовават истинските проблеми за широката част от производителите, а има големи обединения, които говорят за техни си интереси. Мога да дам пример с Браншовата камара за плодове и зеленчуци, които не съм чула да повдигнат въпроса за увеличение на ставките по зимните пръскания, пролетните пръскания и други примери”, посочи Гроздева. 

Според нея приемането на закон за браншовите организации е много важно. 

“Той ще постави основа, критерии, условия, с които съществуващите към момента браншови организации ще трябва да се запознаят, да се огледат, да си “напишат домашното”, давидят къде какво им липсва, съответно да работят в тази посока и да им се даде възможност те да станат национално представителни. Да тръгнем отдолу нагоре, а не да създадем една голяма, помпозна структура, която тепърва да трябва да пълним. Мисля, че трябва да е по обратния начин”, подчерта председателят на Асоциацията на овощарите в България и добави:

“Като четох напоследък за новосформираните браншови организации, ми направи впечатление, че описаните от тях цели, стратегии, задачи в голяма степен се припокриват между тях самите от една страна, а от друга - с функциите, които би трябвало да има Министерството на земеделието. За пореден път виждам заложени благопожелания, неща, за които постоянно говорим, а не виждам пътя, няма предложени решения и инструменти, чрез които тези неща ще бъдат постигнати”.