Каква година очакват българските пчелари, как се развива пазарът на мед у нас, как върви борбата на пчеларите с неоникотиноидните пестициди и ще бъде ли работещ Закона за браншовите организации за родните пчелари, темите коментира в интервю за Фермер.БГ инж. Михаил Михайлов, председател на сдружение Обединен Български Пчеларски Съюз по време на традиционния Софийски фестивал на меда. 
 
Инж. Михайлов, на това изложение основно се разчита на  директните продажби на Вашата продукция. Смятате ли, че това е най-добрият начин за реализацията на българския мед? 
Пчеларските изложения са една подходяща форма за рекламиране, популяризиране на българския пчелен мед и останалите пчелни продукти. Ние го правим това ежегодно. Тази година имаме разрешение като организатор да проведем 3 пчеларски изложения. Първото Пролетното изложение 11-16 април, следващото е 25-30 юли – Лятното изложение и последното е в чест на празника на София от 15 до 20 септември. Традиционно то е най-голямо, тъй като пчеларите се сдобиват с по-големи количества мед, броят на участниците е по-голям, разнообразието е по-голямо, именно за това и интересът е по-голям. 
 
Относно директните продажби, това е форма за популяризиране, но ние иначе почти нямаме възможност да си продаваме меда директно. Въпреки, че регистрираните по Наредба № 26 могат да продават от врата на врата, както и навсякъде в рамките на Европейския съюз. Трудно е да се извършва тази дейност при условие, че пчеларят няма контрагенти, няма условия. На нас ни се иска търговците, преработвателите да изкупуват меда и те го правят когато ние се съгласим, но на много ниски цени, в сравнение с цената на дребно. 
[news]

Как върви пазарът на меда като цяло, какви са цените на едро, какви са условията, търсен ли е нашия мед в Европа? 
Българският мед е изключително конкурентен. Ако има проблем, той е в това, че количествата са относително малки. За миналата година по данни на Агростатистика, до октомври 2015 година, България е произвела малко над 10 500 тона мед, от който 2/3 е реализиран в чужбина, 1/3 остава за вътрешна консумация, за населението, за подхранване на пчелите. Както казах, българският мед е изключително конкурентен, но и нещо повече – в чужбина се използва като подобрител на други медове. Това е така, тъй като медът ни е уникален с най-добри физико-химични показатели благодарение на природата – изключително подходяща за отглеждането на пчели. Изнасяме меда в Европейския съюз, но и в други страни – оттатък океана. В Германия като най-големия потребител на нашия мед се извършва дори и ре-експорт т.е внася се и след това се препродава на по-високи цени, но основно българският мед се използва за подобряване на медовете, които внасят от Китай, Аржентина и други.
 
Какви са цените на едро на българския мед?
Миналата година търговците вдигнаха още в началото цената на едро. Цената започна от 5 лв./кг. като стигна до 5.50 лв./кг. полифлорен мед. След това цената падна, а първоначалното вдигане се дължеше на това, че годината не тръгна благоприятно, пролетта беше много студена; времето създаде впечатление, че няма да има достатъчно мед. В момента изкупната цена непрекъснато пада, сега цената е между 4.30 лв./кг и 4.50 лв./кг. Оправданието на търговците, и може би са прави, е това, че на българския пазар се предлага и се внася много евтин украински мед на 1.75 евро/кг. и китайски мед, който се внася на 1.50 евро/кг. Това са цени, които наистина подбиват изкупната цена на едро. В този смисъл търговците на едро и преработвателите ги оправдаваме, тъй като натискът е много силен. Украинският мед, който се отглежда на приблизително еднаква географска ширина и е много близък до нашия като показатели, се предлага на много ниски цени. Така или иначе, офертите към търговците са на такава цена и при недостиг нищо чудно да се срива българския пазар, за да се намалят изкупните цени, може да се внесат големи количества мед. 

Китай проявява интерес към българския мед, нали така?
Миналата седмица участвахме в една среща с китайска делегация, в която се извърши договаряне за износ на български мед в Китай. Трябва да се има предвид, че Китай е най-големия потребител и производител, и търговец на мед и пчелни продукти. Въпреки всичко, те искат да внасяме български пчелен мед, но в тази връзка, търговците, които присъстваха на срещата ни казаха: „Ето, вижте, имаме оферта, която е 1.50 – 1.70 евро/кг.“. Уточнихме на каква база ще се изнася, това са някакви конкретни договорки, но все пак е показателно, че Китай иска да общува с нас по подобен търговски начин. Те смятат, че България е подходяща като трамплин за навлизане на европейски стоки. Тази среща не беше само за пчелен мед и пчелни продукти, а и за продукти от другите стопанства. 

 
Как започна стопанската година за пчеларите?
Тази година е необичайно топла, есента беше такава – много мека; зимата също, като изключим около 10-12 дни през втората половина на месец януари. Годината е изключително мека, поради което пчелите силно са си развили пчелните семейства. Преди около един месец, пуснах в една записка до министъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) – Десислава Танева, за отпускане на средства за пчелари по схема De Minimis. Дълго време се чудих какво да напиша, тъй като тази схема, се базира на загинали пчелни семейства и животни и съответно се отпускат средства, но ние пчеларите, тъй като не получаваме директно субсидии, нямаме директно подпомагане. Ние, пчеларите, се нуждаем от средства главно за лекарства, животински препарати, за подхранване на пчелните семейства, дори и за дребен инвентар. Пчеларството не е лесен занаят. Но конкретно за това как започна годината, мога да кажа, че имаме загуби. Нормално загубите са в интервала 5-10%, а даже имаме и повече. Има места, на които 15-20% дори са загубите като напр. в Шуменско, Североизточна България, а и на други места. Но все пак не е както миналаta година, когато в Царево, Странджанска област и област Бургас имаше загуби до 60-80% и дори до 100%. Сега загубите са по-малки и поради по-благоприятното време, в този ред на думи, очакваме и другата крайност бум на роене на пчелите. Роенето е следствен процес, но пчелите от един кошер в едно пчелно семейство, ако се роят, ние губим стопанската година. Ако нещо подобно се случи, трябва да положим нужните усилия да разширяваме обемите на кошерите, да предоставяме площи за пити, за снасяне на майките, съотметно място за пчелите да внасят прашец, да внасят нектар, който преработват в мед, а именно това е и другата опасност от предстоящо роене. Но смятаме, че годината е много по-благоприятна, в сравнение с други. 
Другото, пчелите малко избързват в развитието спрямо природата. Това от една страна е добре, проблемите са там, където има насаждения от рапица. Тъй като рапицата възбужда и активизира пчелите. Арендаторите задължително третират против вредители, като тук имаме и най-много проблеми с пчелите. 
 
По този повод, преди две седмици, производители на пчелен мед, организирахте един протест пред МЗХ за промяна в прилагането на неоникотиноидните пестициди. Постигнахте ли някакви резултати след този протест?
Да, протестът беше организиран от Български национален пчеларски съюз (БНПС) и в него се включиха и членове на други пчеларски организации. Около 200 души присъстваха на този протест, от различни краища на страната – на практика от цялата страна. Причината за това бяха две подписани заповеди от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за използването на два вредни, изключително опасно за пчелите пестициди, които до миналата, 2015 година, бяха забранени. Мораториумът изтече в края на миналата година. На 29 януари са подписани писмата и веднага намериха вратичка в нормативната уредба. С тези дерогации, една чужда дума, която означава, че могат да се прилагат малки количества в ограничен брой общини и области на страната. Оказа се, че ограниченият брой са два и на практика във всички райони, там, където е необходимо. Нямаше ограничение по отношение на областите, където ще се третира. Това ни изкара на площада пред Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Наред с това, ние бяхме представили общо 12 искания към министерството, тъй като протестът беше под надслов НЕ на адекватната, недалновидна политика на министерството. Едно от исканията беше да се спрат окончателно използването на пестицидите, тъй като е доказано, че те са вредни. Остана една вратичка, че Европейската комисия (ЕК) трябва да направи изследване и да направи предложение за продължаване на този мораториум. Като целта е да се каже, че пестицидите не са вредни и могат да се използват. Бяхме приети в министерството, предложихме в една комисия, където беше и заместник изпълнителния директор по БАБХ и други специалисти, като ни отговориха детайлно на всяко едно от поставените искания. Трябва да кажа, че по отношение на нашето искане да се възстанови проверителския апарат в закона за ветеринарномедицинска дейност, тъй като нямаше специалисти; както и искането да се отменят данъците – Данъка на пчеларите, по този въпрос ни препратиха към Министерството на финансите, в следствие на другите въпроси и искания, ни беше отговорено детайлно и ние сме доволни от отговорите. Най-важният резултат от проведения протест е декларацията, която заяви представителят по БАБХ, че независимо от това, че имат още заявки за издаване на разрешителни заповеди за използването на пестициди, оттук нататък то няма как да се случи – т.е. ние имаме една гаранция, макар и устна, че няма да се използват пестициди и няма да се тровят пчелите. 
 
Заедно с това Вие настоявахте и новият Закон за браншовите организации, който в момента е на обществено обсъждане, да бъде ориентиран и към производителите на мед. Ориентиран ли е законът в ползва и на пчеларите в България? 
Да, говорихме в МЗХ за изготвянето на Закон за браншовите организации, който да бъде подходящ и за всички пчелари. На 25 март ни беше протеста, малко след това Закон за браншовите организации беше качен в сайта на Народното събрание. Веднага ми сигнализираха, запознах се с него и следователно, се задействахме за изготвянето на становище от страна на пчеларите. В началото на пчеларското изложение – Софийски фестивал на меда, ние направихме кръгла маса с участието на всички участници в изложението, сравнително малко – малко над 20 души. На тази кръгла маса, залегнала в нашата покана, бяхме поканили и юрист, та съвместно обсъдихме нашите стъпки, какво трябва да направим и какво ще бъде нашето становище по повод на внесения законопроект. Разгоря се много сериозен дебат, от който се изкристализира едно становище, което вчера (13 април 2016 г.) беше внесено в народно събрание. Ние от Обеденен български пчеларски съюз, в който влизат 3 национални и много регионални пчеларски организации, както и другите, които споделиха своите становища, сме против формулировката, която е направена в този проектозакон, в който под номер 10 фигурира бранш мед и пчелни продукти, но няма пчеларство. Пчеларството, съгласно Закона за пчеларството, е основна дейност. То не включва само мед, което всъщност е неправилно записани, не би трябвало да е мед, а пчелен мед. Тъй като медът може да се произвежда от човека, а тук става въпрос за пчелен мед. Когато ние, пчеларите, изписваме на етикетите съдържанието на продукта, ние сме задължени да изписваме пчелен мед. Така че МЗХ и Народното събрание, тук са направили един пропуск, ако говорим за терминологията. Не се включва пчеларството като дейност, която обхваща много повече от пчелните продукти. Само ще Ви кажа, че пчелните продукти са един, сравнително малък, ценови дял. Останалото, а именно опрашването е 3000% повече от стойността на пчелните продукти, които се приготвят. Т.е 30 пъти повече е стойността на опрашителната дейност. България е сравнително малка по територия, годишният доход е около 1 милиард и половина до 2 милиарда лева за страната. Това е невидимата стойност от дейността на пчеларите, която за съжаление се пренебрегва и не се субсидира. 

Интервю на Петя ВЪЛЧЕВА
                    София БЕЛЧЕВА