Кръвната въшка (Eriosoma lanigerum Hausm.) се среща повсеместно у нас и е един от опасните неприятели на ябълката. В много редки случаи е намирана и по крушата.
Безкрилите партеногенетични женски въшки имат яйцевидно черно тяло, покрито отгоре с восъчни памукоподобни бели влакънца. Антените са 6-членни. Дължината на тялото е 2 мм. Крилатите партеногенетични женски въшки са тъмнокафяви до черни, с тънки и нежни бели восъчни власинки, но само в края на коремчето, а останалата част на тялото е гола.
Кръвната въшка развива в годината до 17 поколения. Зимува като млада ларва или възрастна женска под напуканата кора по раните, причинени от резитбата или от други причини, както и по кореновата шийка, непосредствено под почвената повърхност и върху най-плитките корени на ябълката. У нас въшката се размножава само партеногенетично.
Рано напролет, когато времето се затопли и започне сокодвижението в ябълковите дървета (обикновено след като средната денонощна температура се задържи над 5°С), презимувалите кръвни въшки се раздвижват и преминават върху младите леторасли, по наранените места на клоните и стъблото и започват да се хранят, като смучат сок. Колониите се струпват в гъсти маси, които поради восъкоподобния памуковиден налеп върху тялото изглеждат като обвити с памук. При смачкване те изпускат червеникава течност, което е дало и името й. В резултат от усиленото смучене камбиалната тъкан на нападнатите клони и клонки се раздразва, което води до образуването на туморовидни подутини. Повредените клони са неустойчиви на студа и измръзват.
Едно поколение се развива 10-20 дни. Една женска ражда 150-200 ларви, които подрежда при раждането около тялото си. Зимуващите по клоните и под кората на дърветата индивиди са чувствителни към зимните студове и при температури от -17 до -32°С умират до 100%. След тежки зими обикновено през следващите една-две години нападението от кръвната въшка силно се редуцира
Ларвите на кръвната въшка се паразитират от Aphelinus mali. Паразитираните кръвни въшки почерняват. Паразитът намалява силно плътността на неприятеля при суха и топла пролет.
Борба с кръвната въшка
Може да се приложи механично унищожаване на колониите по ствола и клоните. Когато не се използват големи количества инсектициди за борба срещу други неприятели и ако е възможно, да се използва паразитът на кръвната въшка за биологична борба.
Самостоятелна химична борба с кръвната въшка се провежда рядко. Може да се използват контактни и системни карбаматни, органофосфорни и др. инсектициди. Няма официално регистрирани препарати за борба с кръвната въшка и ПИВ. Пръскането на овошките трябва да е насочено към скелетните клони и ствола, при по-голямо налягане, за да може силната струя да разкъса восъчния налеп.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Меко гниене по ябълката, крушата и дюлята
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА