Мекото гниене често срещана болест при съхраняване и превозване на плодове и засяга голяма част от плодовете. Проявява се като сламеностожълти до бледокафяви, рязко очертани петна, чиито тъкани са меки, воднисти, с неприятен мирис на плесен и с вкус на алкохол. Загниването бързо прониква в дълбочина, разширява се и обхваща целия плод, който омеква и при натискане се смачква лесно. Съседните здрави плодове придобиват неприятната миризма на заболелите. При влажни условия върху загнилите части на плода се забелязват сиви до синьозелени спорообразуващи туфички или плътен налеп. При някои сортове ябълки и дюли, които имат отворена чашка, повърхностни повреди липсват. Гниенето може да бъде наблюдавано около семенната кутийка само след разрязване на плодовете.
Причинител на меко гниене по ябълката, крушата и дюлята най-често се посочват видовете гъби Penicillium expansum Link. и Р. aurantiogriseum Dierckx. Гъбата навлиза в тъканите през рани или през лентицелите. Проникнала между клетките тя ги убива, в резултат на което тъканите омекват и стават воднисти. През повредените части се подават снопчета спороносци върху които се образуват верижки от спори.
Мекото гниене се благоприятства от топлото (над 10°С) и влажно време при съхраняване и превозване на плодовете, от повредите от градушка, насекоми или други болести, прекомерното азотно торене и поливане на растенията непосредствено преди прибирането, беритбата без дръжки и т.н. Температурите под 10°С ограничават заразяването, но гниенето на нападнатите плодове се проявява дори и при 0°С.
Борба с меко гниене по ябълката, крушата и дюлята
Плодовете за съхранение трябва да се избират от насаждения, разположени върху леки, водопропускливи почви, най-често от припланински райони. Трябва да се има предвид, че младите дървета дават по-едри и по-сочни плодове, които в по-голяма степен се повреждат от патогени в периода на съхранение. Беритбата на плодовете трябва да се извършва в технологична зрялост. Съхраняваните плодове трябва да бъдат с дръжки, без рани или натъртвания, със запазен восъчен налеп и с типични за сорта размери. По-едрите и по-сочните плодове трябва да се консумират с предимство, тъй като са по-силно предразположени към нападение.
Набраните плодове трябва да се превозват и съхраняват при ниски температури от 0,5 до 1°С и при условия на добро проветряване. Съхраняването на плодовете трябва да се извършва в специални предварително дезинфекцирани помещения, където е възможно поддържането на подходяща влажност и температурен режим - с температура от 0 до 12°С и относителна влажност на въздуха 75-90%. Наложителни са периодични прегледи на съхраняваните плодове за своевременно откриване и отстраняване на заразените, преди инфекцията да се разпространи и върху здравите. Двукратните вегетационни третирания с калциев хлорид -0,1% (15-30 дни) или еднократни с Топсин М 70 ВП - 0,1% (4-5 дни преди беритбата) повишават общата устойчивост на плодовете към гъбни патогени в периода на съхранение. Сортирането и дезинфекцията за ограничаване на инфекциите, станали по време на беритбата чрез потопяване на плодовете в разтвор на Топсин М 70 ВП - 0,1%, за две минути, дава добри резултати. Това третиране обаче не е залегнало в стандартните технологии за съхранение на плодовете поради токсичността на препаратите.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Повреди по овощните дървета от гризачи
Сливовата плодова оса е един от най-опасните вредители по сливата и джанката
Нематодите нанасят значителна вреда на овощните култури
Неинфекциозните болести отслабват защитните сили на овощните дървета
;void(0);){kind=link}