Шапът е остра, извънредно контагиозна болест по двукопитните животни, която се проявява с треска и с везикулозни екзантеми (афти) по кутанните лигавици на храносмилателния канал (уста, хранопровод, предстомашия), по кожата на вимето и междукопитната цепка. Причинява се от вирус от семейство Picornaviridae, род Aphthovirus. Седем имунологично различни серотипа: A, O, C, SAT1, SAT2, SAT3, Asia1 Устойчивост на физични и химични въздействия - Температура: Запазва се при охлаждане и замразяване и прогресивно се инактивира при температури над 50°c - ph: Инактивира се при ph 6.0 or 9.0 - Дезинфектанти: Инактивира се от натриева основа (2%), натриев карбонат (4%), лимонена киселина (0.2%).Устойчив на йодофори, четвъртични амониеви съединения, хипохлорит и фенол, особено в присъствие на органични материи - Устойчивост: Устоява в лимфните възли и костен мозък при неутрална ph, но се разрушава в мускулите при ph 6.0 след rigor mortis. Може да перзистира в хранилките и съоръженията,които са контаминирани и в средата за около 1 месец, в зависимост от температура и ph условията Епизоотология -

Една от най-контагиозните болести по животните, с големи икономически загуби - Ниска смъртност при възрастни животни, но често с висока смъртност при младите, дължаща се на миокардити Гостоприемници - Бовиди(говеда, зебу, домашни бизони, якове), овце, кози, прасета, всички диви преживни.Camelidae (камили, лами) са слабо възприемчиви Предаване - Директен или индиректен контакт(капчици) - Живи преносители(хора, etc.) - Неживи преносители(превозни средства,) Източници на вируса - Инкубиращи и клинично проявени животни - Издишан въздух, слюнка, фекалии, урина; мляко и семенна течност(до 4 дни преди клиничните признаци) - Месо и месни продукти,в които pH е останала над 6.0 - Носители: отчасти говеда, биволи; възстановяващи се животни (вируса перзистира в орофаринкса за около 30 месеца при говедата или по-дълго при биволи, 9 месеца при овце). Африканският бизон е основен носител на SAT серотипа Възникване Шапът е ендемично заболяване в някои части на Азия, Африка, Средния Изток и Южна Америка(спорадични взривове в свободните области) Клинични диагноза при Говеда - Пирексия,анорексия,треперене,намаляване на млеконадоя за 2-3 дни, след което: - мляскане,скърцане със зъби,куцота,тропане или ритане с крака: причинено от везикули (афти) на бузната и назалната мукозна мембрани и/или между копитната цепка и коронарната линия - след 24 часа: разкъсване на везикулите и образуване на ерозии - везикули могат да се появят и по млечната жлеза - Възстановяване обикновено се появява в 8-15 дни - Усложнения: ерозии по езика, суперинфекция на лезиите, деформации на копитото, мастит и постоянно нарушаване на млечната секреция, миокардити, аборти, смърт на млади животни, загуба на тегло, - Инкубационен период е 2-14 дни Клинични диагноза при овце и кози - Лезиите са по-слабо изразени.

Лезиите по краката могат да останат незабелязани. Лезии по небцето на овцете. Агалакцията при лактиращи овце и кози е признак. Смърт при млади животни Клинични диагноза при Прасета - Могат да развият силни лезии на краката, особено отглеждани на бетон. Висока смъртност при подрастващи прасета Лезии - Везикули или по-големи мехури по езика, зъбната възглавничка, венците, бузите, твърдо и меко небце, устни, рило, цицки, виме, междукопитната цепка - Постмортални изменения в румена, миокарда, особено при млади животни (тигрово сърце)