В момента индикаторите са много общи и не са конкретно свързани с опазване на екосистемите. Те показват по-скоро как се прилагат мерките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), а не какъв ефект имат те върху екологията. Това каза Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“, за Фермер.БГ.
 
Той е категоричен, че след като се инвестират средства в екологията, трябва да се предвидят индикатори, с които да се мери постигането на поставените цели. Ако една от целите е да се опази почвеното плодородие или природата на България например, трябва да се заложи как тя ще се измерва – с какви конкретни, проверими индикатори.
 
За пример Апостолов дава опазването на местообитанието на царския орел в Странджа. Според него трябва да се преброят колко гнезда на царски орел има там, а не колко ферми са получили подпомагане за опазването му. От там се получава разминаването и липсата на адекватна информация. 
 
 
Експертът тълкува и една от подмерките на мярка 10 „Агроекология и климат“, а именно опазването на високопланинските пасища в трите национални парка – Национален Балкан, Пирин и Рила. ПРСР плаща на фермери да се качват с животните си в планината, където да пасат. Следователно някой трябва да отиде и да види какво се случва – дали са достатъчно добре изпасани ливадите, дали се връща лалугерът, каквато е една от целите на тази подмярка. 
 
Едва тогава може да се каже дали тя изпълнява функцията. Целта не е да се дадат пари на едни хора, които да стоят горе с животните си. Целта е да се опазят високопланинските ливади и пасища. Защото ако там няма животни, след 50 години те ще се превърнат в гори и ще ги загубим, опасява се Апостолов. 
 
Според изследване, което Апостолов цитира, в разцвета на най-мащабното отглеждане на пасищни животни в Централна Стара планина имало над 200 хил. овце. В момента те са едва 15 хиляди и стопаните срещат големи затруднения с липсата на достатъчно пасища и места за водопой. Тук вече се появява проблемът със затоплянето на климата, по-малкото валежи, засушаването, допълва Апостолов. 
 
Всички тези фактори трябва да се вземат предвид, когато се разписват мерките и ПРСР като цяло. Целта е ефектът да се измерва и то регулярно, през 2–3 години, а не в края на програмата, след 7 години. Вероятно не е възможно да се отиде навсякъде, за да се провери всеки парцел. Затова трябва да има места, които са показателни. Там да се направи мониторинг и да се прецени има ли ефект например от мерки 10, 11 и 12 от ПРСР, насочени към опазване на климата, обяснява Апостолов.
 
 
Той е убеден, че в стратегическия план на България за новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да се заложи на истински, измерими индикатори. Да се наемат обучени, подготвени експерти като ботаници и лесовъди, които да преценят какъв е ефектът върху опазването на околната среда. Такова обследване да се възлага по договор и да се прави периодично. Тогава Комитетът за наблюдение да вземе адекватни решения – дали мярката да се спре, ако няма ефект, или да се коригира, за да заработи ефикасно.
 
Апостолов има наблюдения върху добре разработените системи на страни като Франция, Австрия, Швейцария. Там са намесени организации, на които държавата е делегирала функция да следи ефекта от прилагането на зелените мерки в земеделието – как те се отразяват върху околната среда, климата, водите, глобалното затопляне. Той е категоричен, че държавата трябва да бъде пряко ангажирана – не само да дава пари, а да следи какво се случва с тях. 
 
Според него икономическото развитие не може да бъде единствен приоритет. Важно е да запазим почвата. Целта е не да развиваме суперинтензивно земеделие, с което да унищожим почвата след 50 години и тя да спре да ражда, заключава биоекспертът.