Всяка година животните намаляват, да не кажа, че след няколко години дребният рогат добитък съвсем ще изчезне и в селото ще останат единични бройки. Сега започна и едрият да намалява. Преди 20 години животните бяха повече и пасищата ни стигаха, а сега – те са по-малко и не стигат. Това каза Габриел Димитров от село Попица за Фермер.БГ.
 
 
„Въпросът с пасищата се корени отдавна - още с раздаването на земята в реални граници. Тогава нямаше почти никакъв контрол как се раздава тази земя. С декларации се доказваше, че някой си имал някакви декари земя и тя се узаконяваше. Сега берем плодовете на това раздаване на земята. Раздадени са N на брой декари, които не съществуват в едно землище. Земеделците в момента искат да си обработят земята, но тя не съществува и се раздават пасища – общински, държавни, затова земята не стига“, категоричен е Димитров.
 
Подобни проблеми имат и животновъди от други места – Каменово поле, Роман, Мездра са само част от примерите.
 
Друг проблем по думите на Димитров е, че в селото не се изкупува овче, козе и биволско мляко, а се произвежда.
 
През 2016 г. средната цена на един декар земя във Врачанско достигна 744 лева. В сравнение с 2015 г. това е увеличение с 12%. През 2016 г. средната цена на един декар  земеделска земя в страната е 761 лв., или с 17 лв. по-висока от тази в област Враца. По този показател Врачанско се нарежда на трето място в Северозападния регион след област Плевен (797 лв/дка) и област Монтана (781 лв/дка), сочат последните данни на Териториалното статистическо бюро Северозапад.