Кръгла маса за състоянието и перспективите на овцевъдството се проведе в село Арбанаси преди дни. Събитието бе част от програмата на Юбилейния Пети Национален събор на овцевъдите в България и бе организирано от Асоциацията на млечните овце. Участие взеха представители на браншови организации в овцевъдството от 18 държави, сред които Австрия, Англия, Грузия, Италия, Литва, Македония, Унгария, Киргизстан, Германия.
 
Участниците изнесоха разнообразни презентации на различни теми, свързани с овцевъдството в техните страни и запознаха аудиторията с особеностите на сектора, условията, проблемите, пред които са изправени, както и възможностите за развитие. 
 
 
Фил Стокър, главен изпълнителен директор на Националната асоциация на овцевъдите в Обединеното Кралство обясни как се осъществява продукцията на месо, мляко и вълна.
 
"Продажбите на агнешко заемат много голяма част от пазара на месо - предимно това е месото, което се консумира на Острова. Около 60% от продукцията отива за нашите пазари, а 40% е всъщност за износ. Най-вече изнасяме месо към Франция, но също така работим и с 60 различни страни по света, затова и чуждите пазари са много важни за нас и обхващат голяма част от бизнеса ни. Във Великобритания продаваме продукция си в местни магазини, кафенета и други. "
 
 
Според Фил Стокър обединението на фермерите в кооперации е важна част от стъпването им на международния пазар. Той призовава малките фермери да не се страхуват, а свободно да се кооперират с други такива. 
 
"Имаме 7 кооперативи на производители. Великобритания в историята си има много позитивни истории на ферми, разраснали се благодарение на такива кооперативи, но в момента тези 7 организации обединяват в себе си много малки ферми, които стъпват здраво и глобално на пазара. Това е една много добра стратегия, тъй като работата заедно и обединението могат да те изстрелят много бързо нагоре. Моята организация – Националната асоциация на овцевъдите е един от начините за обединение на фермерите. Тя не оперира с пазарите, но това е един начин фермерите да бъдат по-образовани, да си помагат и споделят опит, но също така и да участват в различни проекти."
 
 
Йозеф Щокъл, президент на Асоциацията на овцевъдите от Австрия изнесе презентация за състояние и въпросите за развитие на овцевъдството в страната му. Статистиките сочат, че в  Австрия на  14 000 ферми се падат около 350 000 овце. Реализацията на продукцията се осъществява предимно в страна, докато самите животни се продават както на аукциони, така и на международния пазар. Йозеф Щокъл сподели подробности за състоянието на пазарите и за дейността на организацията си. 
 
"При нас е характерно организирането на различни аукциони, в които се продават и разменят близо 6000 животни. Що се отнася до продукцията ни, традиционно я осъществяваме директно към магазините, без да търсим прекупвачи. Това е именно пътят през последите 15 – 20 години. Чрез нашата асоциация и съвместно с нашите партньори в България, българските фермери имат възможност да получат достъп до селектирани животни с високи показатели и здравен статус, отглеждани в специализирани развъдни ферми в Австрия. Асоциация на овцевъдите от Австрия има възможност да предложи животни от млечно и месно направление от няколко породи овце, кози и говеда. Най-важното за Асоциацията на овцевъдите от Австрия е обмяната на знания и опит, което да ни помогне да бъдем успешни на пазара и да предлагаме една качествена продукция."
 
 
Атрактивно предложение за споделяне на информация между овцевъдите, отправи Бека Гонашули, представител от Грузия, президент на Асоциация на овцевъдите в Грузия. Неговата идея е да се създаде една онлайн платформа, в която данни и детайли да споделят всички страни. Същността се изразява в това, че този уебсайт ще обединява неправителствени организации, сдружения, асоциации, като те ще имат възможност да споделят информация за цените на пазара в тяхната страна, за конкретните проблеми, пред които са изправени и т.н.:
 
"Според мен е важно да се създаде сайт, който да се използва като източник за споделяне на ситуациите на пазара в конкретната страна, да се споделят проекти и да се дискутират. Това е накратко нещо нужно за нас фермерите – да обменяме информация и идеи. Във времето се надявам, че това може да ни сближи, но всичко е добре да започне с тази малка платформа."
 
В Грузия овцевъдството е труден за отглеждане поминък. Овцете в цялата страна са не повече от 30 000, които са фокусирани в производството най-вече на сирене Гуда (Guda). Ситуацията там е тежка, тъй като при тях фермите не са оборудвани с нови технологии, те нямат базата за подобна иновация. Дейността им се изразява предимно в експорт на овце и агнешко за други страни и много малка част от месото остава в страната. В Грузия пасищата са разделени на летни на зимни, като разстоянието понякога достига 400 км, при което много от животните умират, особено през зимния период. Проблемите пред които са изправени овчарите в страната са именно липсата на пасища, високите данъци, които са длъжни да плащат, недостиг на квалифицирани кадри, липсата на съвременни технологии и пазарите, на които все още не са се утвърдили. 
 
 
Участие на кръглата маса взе и проф. Димитър Георгиев, пpeдceдaтeлят нa Нaциoнaлнaтa acoциaция зa paзвъждaнe нa Плeвeнcкaтa чepнoглaвa oвцa изнесе доклад на тема Овцевъдството в България. Според него овцевъдството е безспорно тежък подотрасъл и само спешни държавни мерки могат да го спасят. 
 
"Единствено оцеляло е млечното овцевъдство в България т.е нямаме агнета за износ. Те дори не стигат да задоволим националното търсене. Каква е реалната перспектива? За един период от 10-15 години, трябва да стабилизираме добива на мляко с отглеждането на млечни овце Асаф, Лакон и Аваси. Трябва да запазим и местните български породи. Едно трябва да е ясно: без селекция не правим нищо. За развитието на овцевъдството ни трябват много пари."
 
Според проф. Георгиев изпитанията пред сектора са много, но е нужно увеличаване и модернизация на млечното направление, производство на качествена продукция, механизирано почистване на оборите, всичко това е реално постижимо, ако бъде използвана правилно програмата на ЕС – Програмата за развитие на селските райони.