Доц. Владислав Попов е директор на Агроекологичен център в Аграрния университет в Пловдив и координатор по биоземеделие на проекта „Новото тракийско злато“, който се осъществява в Източните Родопи. Според Попов създаването на маркетингови кооперации е бъдещето на биологичното производство в България.

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА!

 

 

Доц. Попов, каква според вас е успешната формула на българските биопродукти?
Успешната формула е в затварянето на цикъла на производство и в създаването на маркетингови кооперации на биопроизводители. Ще дам за пример международния проект „Новото тракийско злато“ - вече имаме затворен цикъл в производството на биологичен сусам, от който се произвежда тахан с признати в цяла Европа качества. 7 производители работят отделно, но събират на едно място готовата продукция, преработват до краен продукт и заедно правят маркетинга. Това е формулата. Ние не откриваме топлата вода, това са го открили холандците преди 30-40 години. Ние ползваме техния опит, за да го разпространим в България.

 

Умеят ли да промотират сами продуктите си биопроизводителите?
Да, това е формата. Преди 13-14 години „навлязоха“ хипермаркетите, сега, обаче, тенденцията е за връщане към малките производители и магазини. Примерно, в Австрия има частна мрежа от 20 000 семейства само във Виена, които си поръчват по интернет или по телефона кошници или боксове с биопродукти да им се носят всяка седмица при тях. Значи се връщаме обратно към директната връзка между производителя или преработвателя с потребителя. Това е шансът на биопроизводителите. Тенденцията и в България, в по-големите градове, е, че все повече хора търсят малките квартални магазинчета и избягват хипермаркетите. Не бива да забравяме и социалните мрежи - млади семейства сами се обединяват в социалните мрежи и започват да си организират всяка седмица едното от семействата да отиде до фермата, да взема продукти и ги разнесе до другите семейства. Това са обикновено млади хора с малки деца и искат да ги хранят с биологично чисти продукти. Това е бъдещето за мен.

 

Идеята е наистина чудесна, но биологичните земеделски производители в България все още не са обединени. Не мислите ли, че би трябвало всички заедно да правите това?
Аз алармирам за маркетинга, защото знам, че пазарът ще се насити със сурова продукция. Тук е ролята на Българска асоциация биопродукти (БАБ), които работят добре по отношение на сдружаване, обмен на знания и информация, ноу-хау, но реалната маркетингова подкрепа тук я няма. Има браншова организация и на биологичните пчелари, които също работят добре, но всяка организация работи сама за себе си. За това, според мен, БАБ и другите браншови биоорганизации да поемат отговорност и да помагат - дали с уеб страница, дали с експерти, които да се заемат с външни или вътрешни пазари, дистрибуция на продукцията, тържища. Това е начинът, но в момента всичко е много хаотично. Всеки от тези биопроизводители се спасява сам.

 

Смятате ли, че един принцип на конфедерация би могъл да бъде пример и в България да бъде реализиран в контекста на българската народопсихология "всяка коза за свой крак"?
Това е една много хубава идея, аз не съм се замислял лично. Като конфедерация съвсем спокойно може да стане това нещо, макар че има някои сектори които са много назад. Примерно сектора на биологичното животновъдство за производство на месо и на месни произведения е много назад. Имам контакти с хора от бранша - те се страхуват да поемат този риск и затова трябва първо да се поработи, да се види кои са силните браншови организации, да се идентифицират и тогава да се обединят в конфедерация.

 

В началото сме на нов програмен период - как виждате българското биопроизводство след 7 години?
Това е труден въпрос. Аз го виждам по следния начин: целта е да се увеличат площите с култивираното производство, култивираното растениевъдство, а да не разчитаме само на площите с диворазтящи продукти. Защо? Защото по този начин не изчерпваме българската природа, природните ресурси. Второ, може би ще продължим да бъдем нетен износител на суровини, защото така е по-печелившо засега за самите производители и за преработвателите. От друга страна съм оптимист, че ще се увеличи броят на биопроизводителите в България и очаквам след 7 години да сме 10 000. Надявам се да започне да окрупняване на парцелите с биорастениевъдство, защото малките парцели не позволяват използването на съвременна агротехника, а и инвестицията в такава е безсмислена когато земята е разпокъсана. Надявам се след 7 години българският потребител да е много по-образован и търсенето на биопродукция да се увеличи. Оптимист съм и вярвам, че в края на програмния период биопроизводството ще е на ниво. Нямаме друга алтернатива.

 

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!