Доц. Пламен Петров е преподавател в Аграрния университет в Пловдив и председател на Националната развъдна асоциация по пчеларство. Доц. Петров е категоричен, че селекционната дейност трябва да бъде насочена към местната българска пчела.

 

Доц. Петров, в каква посока върви развъдната дейност в пчеларството?

В началото на новия програмен период развъдната асоциация е подготвила стратегия за развитие на развъдната дейност при пчелите в страната, която дава яснота какво се прави в областта на развъдната дейност в пчеларството в цялата страна. Стратегията е изпратена в държавните институции. Основа на селекционната ни работа е местната българска пчела - ще продължим издирването и репродуцирането й. Целта е в районите, в които пчелните семейства са сравнително силно метезирани от предходен период на селекция, да бъде подобрен расовият състав. През миналата година приключи научен проект на Националната развъдна асоциация, в който една от костатациите беше, че относно масовата загуба на пчелни семейства, те загиват повече на онези пчелини, където расовият състав е пълна каша, образно казано.

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА!

 

 

Какво е значението на качествените пчели-майки за това едно пчелно семейство да е здраво?

Чисто расовите пчелни семейства от българската пчела, която е в основата на развъдната дейност на Националната развъдна асоциация по пчеларство, показаха изключително добри резултати на устойчивост не само у нас, но по обмена на програма Коулс. Дадохме майки за сравнително изпитване и в други държави от ЕС и там те показаха изключително добри резултати, по-добри от някои случаи, отколкото местните им пчели. Това показва, че селекционната работа, която сме извършвали в този над 10-годишен период, е добре свършена и аз съм удовлетворен от това, че западните ми колеги се отнасят изключително доброжелателно към генетичния материал от България. Имаме запитвания за износ на майки във Франция и в други страни. Обещали сме дори и в Германия да изпратим отново майки за продължаване на тези сравнителни изпитвания, защото се оказаха, че те са с добро хигиенно поведение, което означава в крайна сметка, че добре сме си свършили работата.

 

Говорейки за здравето на едно пчелно семейство, да поговорим и за здравето на пчеларските организации в бранша. Смятате ли, че е възможно обединение на пчеларския бранш в България и как го виждате?

Откакто се помня съм сред пчелите, много отдавна се занимавам с пчеларство професионално и може би за мен като човек, който боледува за пчелите и пчеларството в страната, повече от неистово е желанието пчеларите да имат единна организация. От това, което наблюдавам, обаче, и на базата на моя личен анализ, струва ми се, че скоро няма да имаме обединена пчеларска организация. Причината е, че хората, които са яхнали гребена на вълната, са поредните аутсайдери в българското пчеларство. Жалките опити, които се правят в момента за обединение, не могат да напълнят със съдържание тази нова организация. Много пътувам из страната - направихме цяла карта на страната от гледна точка и на епизотичната обстановка. Установихме 5 вируса, които са влезли с нелегален внос на пчелни майки, установихме Нозема церане още през 2009 г. - също с нелегален внос на пчелни майки. Обикаляйки страната, мога да кажа, че това което иска българският пчелар - усетил съм го така и така ви го предавам – е да има ред в бранша, в държавата. Пчеларите искат и по-сериозен контрол във всяко едно отношение – и при усвояването на евросредствата, и при развъдната дейност.

 

Постижимо ли е и как?

Аз мисля, че е постижимо. Между другото това, което се случва, е, че държавата все пак обръща през последните 10 години едно изключително внимание на пчеларския бранш. В предишните периоди това не беше така. Факт е, обаче, че слабата страна сме ние, пчеларите, със своята разединеност и с това, че не можем да стигнем до консенсус, не можем да избистрим глобалните въпроси и проблеми, които стоят пред българското пчеларство. Това са проблеми не само наши, но и на европейското пчеларство като цяло. Знаете, че пчеларството е неглижиран подотрасъл на животновъдството. Може би наистина обединявайки нашите усилия, можем да извоюваме едно по-обстойно положение на пчеларството като сектор, имайки предвид факта, че пчелите са единствените насекоми, населяващи Земята, които възпроизвеждат средата, в която живеят, среда, която е здравословна и за нас, хората.

 

Достатъчни ли са средствата от Националната програма по пчеларство за финансовото подпомагане на сектора ?

Разбира се че не са достатъчни, но вина имат и самите пчелари.

 

Защо?

Бюджетът на всяка национална програма се формира на бройка. Тоест, и националната пчеларска програма е на база брой пчелни семейства - на официално регистрирани пчелни семейства. Обществена тайна е,обаче, че поголовно пчелните семейства в страната не са регистрирани.

 

Има ли статистика - колко процента от пчеларите са в сивия сектор?

Факт е, че в момента земеделските производители имат 470 хил. пчелни семейства, регистрирани официално. А България участва за европейско финансиране с малко над 520 хил. Знаете, че у нас се говореше, че има масова смъртност при пчелите, но истината, според мен, е по-различна - доста голям е процентът - минимум 50%, на нерегистрираните пчелни семейства.

 

Законово може ли да бъде решен проблемът и как?

Законово всичко е решено, въпросът е, че няма контрол.

 

Кой трябва да осъществява този контрол?

В закона е предвидено, ако пчеларят не регистрира своевременно пчелните семейства, да му се налагат санкции. Затова има Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).

 

Според вас, хоби или бизнес е пчеларството в България?

Все още, за съжаление, е предимно хоби. Но от друга страна, България беше първата страна, която разработи своя програма за пчеларствата, която все пак даде някакъв тласък на сектора. Радвам се, че пътувайки из страната, се срещам с пчелари, които ни благодарят, че я има тази програма, защото именно Нацоналната програма за развитие на пчеларството им е дала възможност от хоби да преминат към професионално пчеларство. Това е една от основните цели на Националната програма за развитие на пчеларството. Фактът, че професионалните пчелари стават все повече, ме радва.

 

Как ще изглежда българското пчеларство след 7 години, в края на този програмен период?

Мисля, че много от пчеларите ще отрезвеят и ще разберат кой кой е в сектора, за да поверят подотрасъла на разумните и можещите хора, на специалистите в областта на пчеларството.

 

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!