"Интересното е, че 80% от документите нужни за кандидатстването по 6.3 се издават от агенции, които са в структурата на МЗХ. ДФЗ има цялата тази информация, обаче искат фермерът да отиде да я събере, но и да плати такси за това", обяснява Мъгърдич Хулиян, председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели, което е участвало в работните групи при създаването на наредбата мярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства пред Капитал, по повод големият брой документи, необходими за кандидатстването по 6.3.
 
"Мисля, че системите в администрацията са достатъчно свързани, за да могат някои тези справки да се правят по служебен път по ЕГН", допълва Хулиян.
 
Действително фондът разполага и може да поиска служебно повечето информация, а и експертите използват именно този път, за да проверят дали декларираното отговаря на реалността. Нищо не пречи процедурата да се промени така, че кандидатстващият само да декларира, а след това данните да бъдат проверявани по служебен път, без да се обикалят институции за вадене на документи.
 
Само издаването на едно становище от БАБХ струва 120 лв.
 
"Подаваш заявление, а те ти връщат едно шаблонно писмо, че фермата не попада в обхвата на стандартите на общността, което не ясно дори как се преценява. Това са нови документи и за самата БАБХ", обяснява Михаил Георгиев, производител с лозя и насаждения от лавандула.
 
Конкретният документ например изобщо не е задължителен, но много от фермерите изобщо не знаят и продължават да плащат за него и да го прилагат. Националната служба за съвети в земеделието, която трябва да консултира техните проекти безплатно (и вече е направила около 10 хил. такива консултации), изглежда също не обяснява това.
 
Според производителят проблем има и с таксите за други становища. От РИОСВ се изискват документи за това, че земите или обектите на фермера не попадат в защитени зони. Стопанинът отново подготвя сам необходимата информация за издаването на това становище, ролята на служителите е да я изчетат. Ако обектът не попада в защитена зона, земеделецът не дължи такса, но ако попада за експертизата (която е по същество копиране на текстовете от нормативната уредба), се заплаща с такса от 280 лв.
.