Национална лаборатория за доказване на произхода и специализирана станция за преценка на кочовете по потомство ще помогне за водене на добра селекция в овцевъдството, заяви в интервю за Фермер.БГ д-р Димитър Георгиев, председател на Асоциацията за развъждане на Плевенска черноглава овца. Той е убеден, че овцевъдството се съживява - доказателство са арендаторите, които започват да създават овцеферми.

 

 

Д-р Георгиев, подобрява ли се ситуацията в овцевъдството?
Има определен напредък. Арендаторите започват да проявяват интерес и да създават овцеферми – това се случва за първа година и е показател, че в овцевъдството започва процес на съживяване.

 

Според експерти Плевенска черноглава е една от най-добрите за български условия порода.
Така е. В цялата 100-годишна история на породата селекцията е водена и по двата показателя – комбинирано направление за мляко и месо. Все още средствата, предвидени за селекция, не са достатъчни, защото контролата на млякото е мнго трудоемък процес. А без точна контрола по този показател селекцията не е ефективна. Необходимо е, освен това, и изграждане на лаборатория за доказване на произхода – към момента това е много сериозен проблем, защото се влага много труд, а грешките, които се допускат, намалят ефекта от воденето на селекцията.

 

Помага ли воденето на родословна книга? В какво е важността на лаборатория за произхода?
Родословна книга се води от 5-6 години и в това отношение държавата подпомага селекцията, въпреки че предвидените за тази дейност средства не са достатъчни. За мен най-важното, което трябва да се направи е създаването на лаборатория за доказване на произхода. Освен това трябва да има и специализирана станция, където да се извършва преценка на кочовете по потомство. С изграждането на такава станция селекцията ще бъде много по-ефективна, защото ще могат да се прилагат съвременни методи при осъществяването на селекцията.

 

Когато говорите за лаборатория имате предвид само Плевенска черноглава ли?
Идеята, която отстояваме, е да бъде изградена национална лаборатория, в която да се установява произхода на животните от всички породи, които се отглеждат на територията на България. Надяваме се, че в новия програмен период ще имаме национална лаборатория. Водил съм разговори с ръководството на една лаборатория за произход на порода Лакон във Франция, както и с подобна структура в Испания – колегите имат готовност да ни помогнат, включително и с опита, който имат. За съжаление, у нас този въпрос все още стои отворен и чака решение.

 

Колко овце от породата Плевенска черноглава се отглеждат в България?
Броят на овцете е намалял и това е факт. Към момента в чистопородните стада се отглеждат около 60- 70 хиляди овце от Плевенска черноглава на територията на цялата страна. Това е порода, която е подходяща за отглеждане във всички региони на България.

 

По продуктивни качества къде е Плевенската черноглава сред породите, отглеждани в страната?
За съжаление, по млечност Плевенската черноглава в момента е на четвърто място - на позиция, която породата е заемала в 40-е години на миналия век. Преди Плевенската черноглава са една от новите породи – Асаф, продата Лакон и Хиос. Единственият начин за подобряване на млечността на породата е добрата селекция. Има корелация между количеството на добиваното мляко и неговото качество. При прецизна селекция ефектът е положителен и в двете посоки – качеството се запазва, количеството се увеличава.

 

Какви са изкупните цени и удовлетворяват ли те фермерите?
По отношение на изкупните цени, задачата ни е изравним цената на млякото с тази, която получават европейските овцевъди. На този етап изкупната цена варира между 1.30-1.40 лв./л, в отделни райони стига и до 1.50 лв./л. В България субсидиране на произведеното мляко няма, а цените се диктуват от преработвателите. Надяваме се, че след като влязат в сила правилата за работа на минимандрите и малките кланици във фермите, част от проблемите – бавно и в перспектива – ща бъдат решени.

 

Месодайно направление при Плевенска черноглава може ли да се развива и как?
Без субсидиране от държавата, овцевъдите не могат да работят в само в месодайно направление.

 

Смятате ли, че браншовите овцевъдни организации могат да се обединят и да работят заедно?
Възможно е и лично аз очаквам по този въпрос скоро да има решение. Много от браншовите организации за различните породи и направления работят от години и вече се обсъжда идеята за създаване на обща организация. Не бих могъл да коментирам формата, защото дискусиите продължават, но дали ще е на федеративен принцип или друг – има сериозни индикации за обединение за овцевъдните организации. То трябва да се случи, защото броят на овцете в България сега е обидно малък – 650-700 хиляди овце се отглеждат в страната. Говорим за износ, за външни пазари, а на практика нашето поголовие едва задоволява нуждите на вътрешния пазар.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!