Стратегия за развитие на българското селско стопанство е първото и най-важно нещо, което трябва да се направи и тя не трябва да е подвластна на правителства и на политически партии. Стратегията трябва да е подвластна единствено на бъдещето на България за модерно и съвременно селско стопанство.“ Тази позиция заяви пред Фермер.БГ арендаторът Димитър Димитров, който отглежда 30 000 дка със зърнено-житни култури в региона на Пазарджик. „Районът е характерен за отглеждане на зеленчукови култури, но заради липсата на пазар, ние, както и много други колеги, започнахме да гледаме зърно“, обясни Димитров.

Добивите от есенници тази година са малко по-добри в сравнение с миналогодишните, но изкупните цени са много ниски. Качеството на реколтата е добро, „но добрите добиви не компенсират ниските изкупни цени“, категоричен е Димитров.

Като трудност за работата на земеделските производители Димитър Димитров посочва раздробеността на обработваемите площи. „Полетата в Пазарджик са много разпокъсани, на малки площи, което е съществен проблем при обработките. Години наред няма политика в българското земеделие и именно липсата на дългосрочно виждане какво трябва да се случва в дадени региони, спъва развитието на земеделското производство в страната“, коментира зърнопроизводителят. Според Димитров трябва да се реши проблемът с комасацията на земята – „не може да се работи година за година. За да се получи един цикъл и реални добиви от дадена площ, трябват минимум пет годин. Едногодишните договори, с които работим, с изискванията за вписване на тези договори, заплащане на такси и несигурността в утрешния ден, са най-големият ни проблем. А няма стопанство, което да е проспериращо без да планира“, заяви Димитров.

Зърнопроизводителят е категоричен, че „трябва ясна позиция какво целим с нашето земеделие, в каква посока сме ориентирани – вътрешни или външни пазари, какви култури ще се отглеждат. След това трябва да се вземат мерки за ройониране на районите. Според Димитров трябва да се „намали бюрокрацията и бумащината – нещо, което понякога мисля, че се прави съвсем умишлено с цел рекетиране на земеделските стопани. В един момент стопаните се чудят дали да произвеждат на полето, дали да търсят машини и семена или да стоят в канцелариите на институциите и да попълват документи“, посочи Димитър Димитров.

„Заради тези големи субсидии вече няма земеделци, има субсидари – хора, които просто заявяват определени площи, за да ползват субсидии. И напрактика ние се съревноваваме кой ще очертае повече площи, за да вземе повече субсидии“, посочи земеделецът. Според него субсидиите трябва да бъдат съобразени не с площите, а с реално произведената продукция. И тук отново идва въросът за районирането – защото добивите в Северна България не могат да се сравняват с тези в Южна.

Поредният парадокс: земеделците плащат загубите на вода, за която са отговорни Държавата и Общините. „Ако за поливката на царевицата са необходими 60 куб.м вода, то ние плащаме по 120 куб.м и когато попитаме защо плащаме двойно, ни казват, че е заради загубите по вътрешноканалната мрежа, която е задължение на Общините. Централната мрежа пък е под отговорността на държавата. За съжаление отговорността се прехвърл между Общината и Държавата и в крайна сметка загубите се плащат от земеделските производители“, каза Димитър Димитров.

Зърнопроизводителят е на мнение, че ролята на Полицията и Общините в опазването на земеделската продукция трбва да е по-голяма: Плащаме хиляди левове на охранителни фирми, за да опазват селскостопанската реколта, при положение, че плащаме и данъци, и осигурвки... Полицията и Общините са длъжни по закон да осигуряват опазването на селскостопанската реколта, а реално това правим ние, за наша сметка и за сметка на потребителите“ каза Димитър Димитров.



Целия разговор със зърнопроизводителя Димитър Димитров гледайте във Фермер.БГ TV:





 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!