Преценката за възможностите на европейските фермери в аспектите на международната търговия, оценката за цялостната ОСП и има ли в нея място за пчеларството, разговаряме с министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева. 
 
- Каква е оценката Ви за Общата селскостопанска политика (ОСП) досега и как си я представяте след 2020 г.?
 
- Говорейки от името на България мога да дам една много добра оценка, защото благодарение на ОСП ние след 2007 г. развихме земеделието, първо с един много добър темп, второ, макар и първо само в един отрасъл, постигнахме конкурентоспособност, сравнима с най-добрите земеделски производители в Европа, както е зърнопроизводството.
 
 
Благодарение на ОСП за България на практика постигнахме такъв растеж и интерес към сектора като цяло. Промените,които бяха направени за настоящия програмен период 2014 г. – 2020г. дадоха по-голяма гъвкавост на държавите, една много добра промяна. Дадоха възможност за обвързана подкрепа, от която България имаше и има крещяща нужда, така че да диверсифицира земеделието си и да оползотвори природните си ресурси най-добре.
 
И така от миналата година тръгнахме във възходящ тренд на плодове, зеленчуци и животновъдство. За България можем да дадем положителна оценка, независимо от всички проблеми, които срещнахме.
 
 
Независимо и от грешките във фундамента на развитие на земеделието по отношение на земеползването, които така или иначе ги има и трябва в течение на годините да се справяме с тях. Въпреки изкривяванията, ние можем да дадем една много добра оценка. Ако трябва да отговоря на този въпрос от гледна точка на европейското земеделие, за мен ОСП е изключително важна.
 
Това е политиката, за която се дава най-висок процент от общия бюджет на ЕС, това е фундаментът и на общия европейски проект изобщо. И мисля, че в аспекта на глобализацията на търговията, на търговските споразумения, в които влиза ЕС, трябва да се направи много ясна оценка какво носи в момента ОСП, какви са грешките или по-скоро кои са слабите й черти в аспекта на международната търговия.
 
Това трябва да се направи много ясно, защото когато сключваш търговски споразумения, глобализираш търговията, освобождаваш режимите за търговия, трябва да си изключително убеден, че политиката, за която ти предоставяш 40 процента от бюджета на европейския данъкоплатец, този бюджет е изразходван максимално добре и е донесъл такава конкурентоспособност на сектора, че в тези търговски споразумения ти си печелившата страна и ти, говоря за Европа като цяло, ще получиш допълнителна добавена стойност.
 
В този смисъл мисля, че има върху какво да се поработи. Основната философия на ОСП, включително и в настоящия програмен период, все пак е подкрепа на доходите. Трябва да помислим да приложим механизми за стимулиране на повишаване на конкурентоспособността.
 
Това е моето мнение и ако аз бях министърът, който ще води дебатите за новата ОСП, бих търсила нови решения  в тази посока. Защото да - това е най-важната политика за ЕС, да - доходите на фермерите трябва да бъдат подкрепени, за да има това земеделско производство, за да има работа в селските райони, за да се произвежда храна и да има хранителна сигурност.
 
Но трябва да си даваме сметка за повишаването на производствените мощности и конкурентоспособността в трети страни и търговията, която тръгваме да водим с тях. Трябва да си дадем ясна сметка къде са минусите и какви инструменти трябва да приложим в обхвата на този бюджет, за да повишим тази конкурентоспособност. 
 
- Има ли място пчеларството в ОСП? 
 
- Да. Категорично. В посока пчеларство това е секторът, в който могат да се намерят най-много решения в новата ОСП и аз се надявам, че това ще стане.
 
Веднага давам пример, че в нашия мандат, макар и много трудно, след една много дълга комуникация с европейските власти, нотифицирахме схема за подкрепа в частта агроекелогия и климат в ПРСР за мобилното пчеларство. Но това е пътят, по който трябва да вървим, защото без пчеларство няма как да има много от земеделското производство. 
 
Особеното на сектор пчеларство е, че там няма индустриализация и не следва да има. А при тях и поради неорганизираността им, което е проблем по принцип на всеки от секторите в интензивното производство, вреди на получаването на по-висок доход и в този смисъл има какво още да се желае, оттам и на административния капацитет за управление на съответния сектор.
 
Затова проблемите изглеждат много, но със сигурност във всеки от секторите проблемите са много. Има много работа, но всичко това може да се случва последователно, с естествено надграждане на капацитети в самите общности  за това какво трябва да се направи, за да ускорим темпа на достигане на управление, включително и общностно, какъвто е достигнат в развитите европейски земеделски страни, тъй като ние трябва да се конкурираме с тях по простата причина, че принципите и философията на ОСП се прилагат във всички страни-членки на ЕС. 
 
- Нашите фермери обаче казват, че не са конкурентни за това, че получават по-малки субсидии. 
 
- Различни са механизмите за получаване на подкрепа. И тази година пакетът директни плащания на практика е с последно увеличение и така ще е до 2020 г.
 
Да, техните субсидии бяха значително по-високи в стария програмен период. В този програмен период разликата е много по-малка и имаме възможност и ние сме се възползвали от това като страна да даваме максимален процент – 13% обвързана подкрепа.
 
Тук вече зависи за коя култура говорим, зависи и коя страна как си е приоритетизирала производството. От цялата обвързана подкрепа за целия Европейски съюз 40 процента от този бюджет се разпределя в България за сектор плодове и зеленчуци и животновъдство, т.е. най-високо. В общ план вече почти са изравнени. 
 
Една от промените, които направихме, беше за условието обвързаната подкрепа да доказва търговска реализация с фактури. Нормално е да срещнем огромна съпротива и да бъдем обвинени в какво ли не.
 
Защото в този момент, поставяйки това условие, ти изискваш от голям  брой хора да излязат от сивия сектор, което означава плащане на данъци, вземане на част от нетния доход. И няма как този човек от неговата камбанария да погледне дългосрочно, че това е правилното решение.
 
Трябва да има равнопоставеност, да има стремеж към конкурентоспособност, а не стремеж как да разпределим 100 единици бюджет по начин, който е в полза на един или друг. Тук винаги има различни мнения. Ние го направихме при много облекчени условия за количество, особено за животновъдството, това беше първа стъпка, която тръгнахме да правим. Надявам се тя да бъде приложена успешно от екипа, които ще приложи самата схема от следващата година. 
 
Очаквайте продължението на разговора с министър Танева само във Фермер.БГ относно резултатите от обвързаната подкрепа, браншовите организации и какво оставя на наследника си.