Таня е енергична, лъчезарна млада дама. Запознахме се с нея на българския щанд на изложението „Зелена седмица“ в Берлин. Там нейната усмивка приканваше посетителите да се спрат и да опитат истински пчелен мед. 

Дамите в селското стопанство

От дума на дума стана ясно, че тя е не само потомствен пчелар от Търговище, но и представител на организация на производителите на мед, инициатор на първото участие на български ученици на международно състезание за млади пчелари, член на работната група в МЗХГ за сектор „Пчеларство“. Определено Таня има какво да ни разкаже за себе си.

Кога се зароди Вашата любов към пчелите?
В семейството ми винаги сме имали десетина кошера и още от малка помагах на дядо. По-късно изучавах счетоводство и контрол във Великотърновския университет. Исках да запиша и магистратура „Пчеларство“ в Аграрния университет в Пловдив, но не се събра група, и затова се преориентирах към„Агробизнес и предприемачество“. От 22-годишна не съм работила за никой друг, освен за себе си. Аз съм такъв човек, че не мога да се занимавам само с едно нещо, така реших да се пробвам и с пчеларство.

С пчеларство се занимавате от 2009 г. Трудно ли беше в началото?
Кандидатствах по мярка 6.1 за млад фермер. Баща ми ме финансира, за да купя 66 кошера. Първите три години обаче бяха много трудни. Кошерите умираха и не знаехме защо. Изчетохме няколко книги, на теория научихме нещата, но на практика пак не се получаваше. Наехме си пчелар колега, който да ни обучава и да ни показва къде грешим. Лека-полека двамата с мъжа ми се научихме. 

Как се развивате през годините?
С течение на времето разбрахме, че за да можеш реално да се издържаш от пчеларство, трябва да достигнеш 350 бройки. В момента вече имаме три пчелина в Търговищко и общо 450 кошера. Оборудвахме се с машини за разпечатване и електрически центрофуги, в които инвестирахме средства по мярка 4.1. Трудно е да имаш много кошери и да ги работиш на ръка. Разликата е много часове труд. 

Каква е пашата?
Акация, липа и букет. Средният добив варира между 20–25 кг от кошер. Пчелините са разположени в района на Търговище, но сега се ориентираме към Антоново. Там районът е по-планински. Колкото по-нагоре отиваш в планината, добиваш по-малко количество, но медът е по-еднороден, с много билки. Когато около нас има насят слънчоглед, местим кошерите на друго място, защото имаме много проблеми с пръсканията. Миналата година поради тази причина имахме доста висока смъртност – около 40%. Една година буквално възстановявахме. 

Къде намирате пазар?
Към момента продаваме в два биомагазина в Търговище. До 2017 г. продавахме само на едро. Но през 2018 г. със срива на цената вече не го правим. Съветвам всички колеги, които могат да издържат, да не продават. Именно това ме накара да направим организацията на производители. Ние като производители трудно можем да отделим средства за сайтове, да водим кореспонденция, да знаем няколко езика, да търсим пазари навън. Идеята ни е да станем независими от преработвателите. Когато ми плащаха 7,50 лв./кг, нямах проблем да им го продавам. В момента 4,20 лв./кг за биологичен мед е смешна цена.

Коя е най-приятната част от работата Ви на пчелар?
При пчелите си почивам. Там намирам спокойствие. Те са страшно умни създания. При тях не можеш да допускаш грешки. Ако закъснееш за определена манипулация, можеш да съсипеш продукцията за цялата година. В пчеларството всичко е с много ясни правила. 

А най-трудната?
Чисто физически пчеларството е много трудно. Всички операции по пчелина се правят ръчно. Там не можеш да си помогнеш с техника. Корпусите са тежки. Те се вдигат, пренасят се. Има целогодишно работа по пчелините.

Оптимист ли сте за сектора?
Аз съм оптимист по принцип и никога не се отказвам. При мен идеите се раждат по много и винаги правя нещо ново. В пчеларството нещата ще се стабилизират. Ще намерим външни пазари и цена, която ни е необходима, за да продължаваме, в това съм убедена.