Земеделието не само го работя, но и си го представям. Дори когато не съм в зеленчуковата градина, си мисля кое къде е засадено, какво мога да сложа до него, как ще си съжителстват, кое растение е добре и кое иска още грижи или има някакъв проблем. За мен градинарството е пълна отдаденост, отговорност и наслада, разказва пред Агри.БГ фермерката от Садово Дарина Терзиева.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО 

Като наследствени земеделци от прочутия си с фъстъците район, Дарина и съпругът ѝ не изневеряват на традицията и отглеждат над 30 дка садовски фъстък, но производството им включва още редица култури както на полето, така и в семейната зеленчукова градина.

Защо избрахте многообразието пред крупното еднотипно производство?

Ние сме земеделски район и съм израснала със земеделието, най-вече с известните садовски фъстъци. Затова те имат основна роля в нашето производство. Климатът тук е идеален за тази култура. На полето отглеждаме също пшеница, маслодаен слънчоглед, сладка царевица и малко нахут. А градината е пълна с култури, които бих могла да изброявам дълго, но нека я наречем основно зеленчукова.

Със съпруга ми сме си разпределили грижите в стопанството – той е на полето, а аз съм в градината и така успяваме да се справим с производството. Градинарството ми е страст и вдъхновение и там се справям най-добре.

Разкажете ни повече за Вашата вдъхновяваща градина.

Сега отглеждам предимно зеленчуци, като някои от тях са от така наречените суперхрани – кейл и манголд. Преди години започнах с цветя – много и всякакви видове, но постепенно преминах към билки, от които правех подправки. Имам и няколко овошки. Обичам да експериментирам, градината да е богата и разнообразна.

За мен е много важно храната, която произвеждаме и консумираме, да е чиста и полезна. Не използвам никакви химични препарати.

Имаме уникална сладка царевица, която много се търси, понеже е млечна и сладка на вкус. Мъжът ми се занимава с културите на полето, но от сладката царевица имам няколко реда и в градината, които отглеждам специално за клиентите на фермерския пазар.

Фермерският пазар в Пловдив ли е мястото, където пласирате продукцията си, и защо избрахте директните продажби?

Да, основно там. Ние не произвеждаме в големи количества, продукцията ни е бутикова и по-малко. За нас и нашето разбиране за храна и пазар това е идеалният вариант. Живата връзка с клиентите, получаването на мнение, разговорите... За мен това е много важно като производител, тъй като винаги съм се водила от идеята за създаване на чиста храна, а не просто на бизнес печалба. Не малко производители по икономически или други причини прибягват към препарати за ускорено производство, в което обаче после има прекалено много химия. А у нас може да се прави по-чисто земеделие чрез препарати на биологична основа примерно, които не са толкова агресивни, или засаждането на култури, които си помагат и се пазят взаимно.

Нуждаем се от култура и отношение към храната както при производителите, така и при потребителите.

Кое в производството на екологично чиста храна Ви носи най-голямо удоволствие? Не се ли изморявате от толкова много ръчен труд?

Не само че не се изморявам, ами дори се зареждам. Счетоводител съм по професия, а от години работя като специалист „Социални дейности“ към Общината. Работата ми е свързана с много хора и изисква отдаденост, намирам отмора в тишината и естествените звуци на градината. Дори визуално красотата на зеленчуковата градина ми доставя наслада.

А най-голямото удовлетворение за мен е когато виждаш доволните хора, дошли да си купят храна, на която имат доверие. Има и ценители, които искрено ме радват и мотивират да продължавам да създавам уникални продукти и да експериментирам с нови култури, отгледани по биологичен начин.

Вие сте поколенчески производител. Предавате ли щафетата и на поколенията след Вас?

Да, децата ми са вече големи и помагат, включват се и в отглеждането, и с друга организационна помощ. Макар че и те имат своите професии, обичат градинарството. Възпитавала съм ги да ценят истинската храна и да се хранят здравословно. И не само като консуматори, а да виждат как се отглежда, труда, грижата, любовта, вложени в една марулка примерно. Допирът с природата е много важен както за здравето, така и за отношението към живота. Имам и внучка, която много обича да идва с мен в градината. Берем малинки, доматки и се учим на отношение към това, което ражда земята.