Аделина Стоянова е икономист с 22-годишен стаж, главен експерт в дирекция „Директни плащания и промоции“ в земеделското министерство.

Тя е добре позната в редица браншови организации, особено сред животновъдите. Често участва в техни срещи и разяснява възможностите за финансова подкрепа. В нейния ресор са директните плащания - най-масовите и най-добре познатите субсидии за фермерите.

Родена е в Перник, там завършва средното си образование. След това учи в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София, специалност „Финанси и банково дело“.

Дамите в селското стопанство

- Как избрахте кариера в селското стопанство, а не например в банковия сектор?

- Първата ми работа след студентската скамейка беше като счетоводител в Регионалната ветеринарномедицинска служба в Перник. Там започнах през 1997 г.

През 2011 г. ме поканиха за директор на дирекция „Информационни системи“ в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Тогава това беше новосъздадена агенция.

Всъщност през цялото време, когато съм работила във ветеринарната служба, съм се занимавала с идентификация, регистрация и движение на животни. Това е моят 22-годишен опит.

Участвала съм в създаването на всички информационни системи, които са свързани с животни въобще в страната. През 2014 г. настоящата ни директорка Снежана Благоева ме покани на работа в министерството. Аз приех.

Оттогава съм в Министерството на земеделието и се занимавам с директни плащания, схеми за обвързано подпомагане, срещи със земеделски стопани и всичко, което е свързано с дейността на дирекцията.

- Най-ценният опит, който получихте през тези години?

- Това е, че съм тръгнала от най-ниското стъпало. Тръгнах от една регионална служба. Много дълги години се занимавах с проверки, инспекции на ферми. Тоест аз съм тръгнала от най-близкото до фермерите място.

Постепенно, продължавайки в администрацията нагоре, до започването на работа в БАБХ, вече като административен ръководител, имах представа за това всички тези правила, които създава администрацията доколко те са приложими за земеделските стопани.

Имах способността да се вкарам в обувките на земеделския стопанин и да се опитам да направя това, което бих създала като административен документ.

- На какво Ви научи практиката?

- Научи ме на едни много човешки взаимоотношения. Хората, които се занимават със селско стопанство и конкретно с животни, са много особена категория хора. Те са много привързани към животните си.

Това са хора, от които може да научиш много не само професионално, но и много лично. Те са много чисти, много етични хора. За съжаление с течение на времето икономическата ситуация в страната ги постави в едно не много завидно ниво. Но пък затова ние се опитваме да ги подпомогнем, доколкото и както можем.

- Как преминава един Ваш работен ден?

- Интересно преминава. Преди всичко е предварителното планиране какво трябва да свършим. Разбира се, много често се получават и появяват извънредни задачи, за които ние не сме подготвени или не сме ги планирали. На тях също трябва да отговорим.

Срещам се с много предизвикателства, с много интересни теми, разнопосочни. Всичките са фокусирани върху земеделието, но от различни гледни точки.

Работният ден завършва със себеанализ за това какво успях и какво не успях да свърша през този работен ден. Всичко, което не успях да свърша, го оставям за следващия ден и се опитвам да го направя малко по-добре планиран. Така преминава – в работа.

- Житейски от кого получавате най-силна подкрепа?

- Най-силна подкрепа преди всичко чувствам от семейството си. Всеки човек, за да се чувства удобно и комфортно на работното място, трябва да чувства подкрепата на семейството си, на близките си, на колегите си.

Чувствам абсолютна подкрепа от колегите, с които работя в отделя, в дирекцията, въобще в министерството като цяло. От екипното начало. От възможността да контактувам със специалисти, с хора с опит, с мислещи, разумни хора. Това са хора, които прилагат не само професионалния, но и житейския си опит в това да направят живота на другите малко по-лесен.

- Как си представяте българското селско стопанство след десет години?

- Иска ми се да си го представям на едно много по-добро ниво по отношение на мястото му в икономиката на страната. Като едно доста по-привлекателно място за работа на млади хора.

Иска ми се да си го представя като много модернизирано, много иновативно, много конкурентоспособно, с много млади хора работещо селско стопанство.

Наясно съм обаче, че реалността и мечтите много трудно се припокриват. Затова по-скоро смятам, че ще бъде едно устойчиво стопанство. Това е сектор, в който има бъдеще. Сектор, в който е много важно хората да вярват, защото това в крайна сметка е прехраната на планетата.

Иска ми се да си го представя като едно зелено селско стопанство – екологично чисто и щадящо. А земеделските стопани искам да си ги представя като щастливи хора, които виждат, че техният труд е добре възнаграден.

- Понякога стопаните се отнасят с резерви към хората, които работят в адменистрацията. Какво мислите за това?

- В държавната администрация работят много стойностни хора. За съжаление често ги товарят повече от необходимото и те напускат. Администрацията ме е обучила много. Първо – професионално, и второ – лично, с контактите с хората. 

В годините на моята практика във всичките администрации, в които съм работила, а те всичките са свързани със земеделието, съм участвала в много обучения. Благодарна съм на това, че съм участвала в толкова много и международни, и национални обучения.

Така че мога да кажа, че работата ми в селското стопанство ми е дала много. За разлика от онези хора, които смятат, че това е не много престижна част от икономиката. Аз, която завърших „Финанси и банково дело“, се занимавам със селско стопанство и съм щастлива от това.