Вчера късно взехме проби от животни с клиника на заболяването. Днес те са потвърдени като положителни. Това е ново огнище на Африканска чума отново в Плевенско – в село Новачене. То е по-навътре в страната, което е тревожно, съобщиха от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) на пресконференция за разпространението на заразата у нас.

Държавата търси начин да обезщети стопаните на евтанизирани свине

Експертите уточниха, че в рисковите зони в момента няма индустриални ферми. Най-близката е в Плевен, на 45 км от констатираните огнища. Според законодателството разстоянието от огнището до фермата трябва да е минимум 10 км, но се взима под внимание и рискът. 

„Опасната зона може да достигне 20–50 км в зависимост от риска и локализацията,“ коментираха от БАБХ. А нейният председател д-р Дамян Илиев допълни, че: „На колкото и километра да е, никакво спокойствие не трябва да има.“ 

Равносметката за разпространението на заразата до момента сочи 33 случая на АЧС при диви прасета и три огнища при домашни прасета, отглеждани в заден двор. „Индустриалните ферми са сериозно застрашени. Убедени сме, че не е достатъчно ясно на хората колко е опасна ситуацията,“ опасява се д-р Илиев.

Дамян Илиев: „В огнищата влизат хора само и само да ни гледат и оценяват как работим и след това се качват на колите си. Едно време правилата бяха такива: влезеш ли в огнище, не излизаш от него.“

Според експертите човешкият фактор при разпространението на заразата е основен. Опаковките на храни, които съдържат свинско месо, също са опасни. Боклуците, които оставят тираджиите из страната, са един много голям проблем. Не на последно място е нелегалният произход на прасета в задните дворове. 

По думите на д-р Илиев Агенцията по безопасност на храните не винаги среща разбиране, включително и от тези, които трябва й да помогнат най-много – ловците. „Те излизат с някакви разсъждения, че някой трябва да им плаща. А прогнозата за техния бизнес с лов е ясен. В Беларус и Естония например вече няма диви прасета“, коментира експертът.

Не винаги контролните органи получават съдействие и от страна на самите стопани. „Реакцията им е такава, че да не сме ефективни на терен. Миналата година дори криха животни, местиха ги на друго място,“ спомня си д-р Илиев. 

Браншът също има редица предложения, с които да се противодейства на разпространението на заразата. Свиневъдът Румен Караманов смята, че трябва да се увеличи ресурсът на контролиращите, да се направи по-ефективна ограда, да се промени законодателството, така че тези стопанства тип заден двор да се регистрират като животновъден обект, да отговарят на мерките за биосигурност и хуманно отношение. 

Караманов и неговите колеги са предложили на БАБХ сами да си правят мониторинг по отношение на контрола на заболяването. „Взимаме проби, финансираме ги и даваме информация всяка седмица какво е положението във всяка ферма“ обяснява производителят. 

Румен Караманов: „Ние помагаме по всякакъв начин, но държавата трябва да си влезе в ролята. Всички възможни институции, които имат отношение по този въпрос, да се задействат и да решим проблема.“

Цветан Илиев от Асоциация на индустриалното свиневъдство в България посочи статистика, според която домашните прасета са под 1% от общо отглежданите в България. „100% от тези прасета са нелегално отглеждани, без да се спазват базови изисквания за сигурност. Нашият апел към всички хора, които гледат домашни животни, е да проявят здрав разум и да преустановят това, защото вредят на цялото общество,“ убеден е той.

Цветан Илиев: „Става дума за отговорност и към обществото, а не само към производителите. Обществото е заплашено от екологични катастрофи.“

Производителят допълни, че той и неговите колеги правят опити да предложат на хората в селата около индустриалните обекти месо и месни продукти на субсидирани цени, за да ги провокират да спрат да гледат нелегално животни и да спрат опасността.

Ощетени от цялата ситуация са и стопаните, които отглеждат източнобалкански свине. „Има хора във Варненския район, които са затворили прасетата и чакат, а през това време продължават да плащат данъци и осигуровки“, недоволства представител на Асоциацията за развъждане и съхраняване на източнобалканската свиня.