Гъсениците на царевичния пробивач обикновено зимуват в стърнищата след прибирането на реколтата. Затова е полезно още преди настъпването на дълбоката зима да се ускори разлагането на растителните остатъци. Но какво да се прави, ако вредителят е изпреварил стопаните и е успял да достигне до недостъпни места?
 
 
Тогава фермерът може да прибегне до азотните торове, които се внасят в стърнищата. Добри резултати дава и използването на съвременни биопрепарати деструктори. Те съдържат микроорганизми, които ускоряват разлагането на растителните отпадъци.
 
„Механичният контрол върху вредителите с използването на торене или на дискови брани трябва да бъде един от основните и ежегодни нехимически методи за борба с европейския царевичен пробивач“, казва д-р Павел Береш от Института за защита на растенията в Полша, цитиран от farmer.pl.
 
Той напомня на стопаните, че през по-голямата част от своя жизнен цикъл пробивач се развива в труднодостъпни части на растението. След прибирането на реколтата обаче вредителят става по-уязвим, защото е сравнително лесно остатъците от царевицата да бъдат раздробени. По този начин при благоприятно време може да бъдат унищожени около 70% от гъсениците, които са се приготвили за зимуване.
 
 
Съвсем лесно загиват личинките, които се намирът в първото междувъзлие. За съжаление паразитът прекрасно се приспособява към растенията, от които се храни. Затова може да презимува в самата основа на стеблото или в неговата подземна част около кореновата шийка. На тези места никое дробилно оборудване не е опасно за вредителя.
 
„Затова препоръчваме преди раздробяването  на растителните остатъци да се извърши обработка на площите с азотен тор или с деструктори (биопрепарати с микроорганизми), които ще ускорят разлагането на органичните вещества през зимата или през ранната пролет. В резултат пролетната обработка с използването например на ротационни брани и сеялки по-лесно смели разложилите се парчета корени и стебла, които може да съдържат гъсеници“, съветва д-р Береш.
 
Трябва да се има предвид обаче, че механичният метод за борба с вредителя е ефективен, само ако се прилага върху големи площи. В противен случай през пролетта почистените ниви ще бъдат заселени от пробивачи от съседните участъци.
 
Освен това ученият предупреждава, че този паразит уврежда реколтата от царевица повече от 60 години и до днес представлява проблем за агрономите. Профилактичните мерки само ограничават популацията, но не я ликвидират напълно.
 
В Германия е имало случаи, когато царевичният молец е унищожавал 100% от растенията в някои ниви. Тогава местните власти са издавали принудителни предписания на фермерите да унищожат цялата слама и да не оставят никакви растителни отпадъци на полето. Интересното е, че тези мерки в течение на няколко години са давали много добри резултати в борбата с вредителя. В същото време те са съчетавани и с други методи за биологичен и химически контрол върху популацията на пробивач.