Годината беше разнообразна откъм емоции в аграрния сектор. Наред с председателството на Съвета на Европа, дискусиите за новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз и поредните промени в закона за земята, животновъдният сектор стана централен фокус в новините на аграрните медии, а в един момент дори и във всички останали. 
 
 
Месец след като почти целия свят вече знаеше за кравата Пенка и нейните неволи, се появи новината, че за първи път в Европа се появява заразата чума по дребните преживни животни. 
 
Новината беше съобщена на 21 юни. На 17 юли ескалацията на проблема стигна политически нива. Министърът на земеделието Румен Порожанов беше изпратен в селата с чума да обясни на стопаните защо Българската агенция по безопасност на храните трябва да наложи карантина, а в няколко случая – и да евтаназира животни. 
 
Умилителната снимка на баба Дора застана успоредно до темата за Пенка, за която пък стискахме палци БАБХ да не умъртви. Буквално се стигна до сражения между стопани и ветеринари. Полицията също се намеси, а опълчението, което водят Ани и Тодор от село Болярово срещу заповедта стадото им да бъде евтаназирано все още продължава. 
 
Стопаните не допуснаха ветеринарите да вземат втора проба от стадото и стартира престрелка със съдебни дела между тях и БАБХ. 
 
Положението доби истеричен характер. Преди да се разрази бурята с чумата по дребните преживни, няколко овцевъдни организации вече бяха поискали официално оставката на зам.-министъра на земеделието Цветан Димитров. Мотивът им беше „водене на неадекватна с нуждите на бранша политика, създаваща противопоставяне и невъзможност за решаване на наболели въпроси в сектора“. Повод бяха и промените в Наредба 3, с която тази година се занимаваше и Върховния административен съд
 
В декларацията заедно с Димитров като виновници за ситуацията се посочваха Георги Праматаров, директор на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели” и на д-р Златка Възелова, директор на дирекция „Животновъдство”. 
 
Броени дни след като министър Порожанов бе на среща в селата с чума, му се наложи да се раздели със своя заместник. Това стана след протест на НОКА, организиран пред сградата на министерския съвет. 
 
Тогава премиерът Бойко Борисов, явно за да успокои страстите, отреди поисканите оставки да бъдат приети. Реално недоволството на протестиращите нямаше връзка с чумата, но породилото се политическо напрежение между управляващи и опозиция оформи крайния резултат – трима души от министерството бяха отстранени. 
 
Оказа се, обаче, че Георги Праматаров е ценен от земеделските производители и редица асоциации и организации възроптаха срещу отстраняването му. Което пък доведе до връщането му на поста. В същото време д-р Златка Възелова все още фигурира в сайта на МЗХГ като директор на дирекция „Животновъдство“, а Янко Иванов стана зам.-министър в агроведомството с ресор животновъдство. 
 

Коледа посред лято 

 
Успоредно с това – още от началото на годината, заплахата от Африканската чума по свинете надвисваше с нарастваща сила. 
За няколко месеца заплахата стана реалност. 
 
В средата на юни заразата връхлетя Румъния и притесненията за Североизночна България, където са съсредоточени най-много и най-големите свиневъдни ферми, започнаха. 
 
Очакванията на експертите се потвърдиха и първият потвърден случай беше обявен от БАБХ на 31 август. 
 
Собствениците на свине в стопанствата от т.нар. тип „заден двор“ бяха призовани да изколят здравите си животни и да ги приберат във фризера. 
 
Вдигна се ограда за 1,1 млн. лв., която да задържа мигриращи от Румъния диви прасета. Няколко заразени животни бяха намерени в Добричко в началото на ноември, а преди дни БАБХ обяви констатирана зараза при диво прасе, отстреляно в Силистренско. 
 
 
 

Ниски изкупни цени доведоха до протести 

 
Ниските изкупни цени на черешите изкараха производителите на улицата в началото на юни. 
Розопроизводителите също имаха подобен проблем. Те се оплакаха от ниска цена, а след това   организираха протести. За тях се намери вариант за de minimis
 
И за пчеларите се намери, но не и в размера, в който те настояваха. Те излязоха на протест, недоволни от неблагоприятните климатични и пазарни условия през тази година, поискаха също да получат държавна помощ.  Стопаните настояваха подкрепата да бъде 40 лв. на пчелно семейство, вместо 5 лв. Искането им не беше уважено
 
Проблеми с изкупната цена имаха и производителите на грозде. Оказа се, че на места стопаните дори не виждат смисъл да го берат. Винпромите купиха вносно грозде и спряха да търгуват с българските производители, което силно притесни лозарите. 
 

Замириса на нафта 

 
През няколко години едни и същи проблем изплува в агросектора и тревожи стопаните. Използването на горива. Тази година се наложи земеделските производители да стигнат до заплаха за протест заради проекта на Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефта и продуктите от нефтен произход, внесен в парламента от 32-ма депутати от различни парламентарни групи, но реално неготово авторство се дължи на депутата Емил Димитров. 
 
За трети път в продължение на 7 години правим една и съща пресконференция, на която обясняваме едни и същи неща. Когато повдигнахме въпроса, че най-добрият начин за легализиране на горивата, които возят земеделските производители не са нивомери, не са регистрирани цистерни, не са фискални устройства, а оцветено гориво, тогава Българската петролна и газова асоциация, която за трети път внася подобен законопроект, каза, че това са финансови изисквания, които са непосилни за техния сектор“,  каза тогава Георги Милев, член на УС на НАЗ. 
 
След срещи с премиера, министъра на земеделието и вдъхновените за законотворчество депутати, организациите от агросектора все пак успяха да убедят управниците да има някакви фини настройки по закона и фермерите да не бъдат третирани като търговци на гориво, както се очертаваше да стане. 
 
В средата на ноември отново замириса на нафта. Проект на наредба за отчитане на използваното гориво в селското стопанство взриви търпението на фермерите, защото  администрацията реши, че имат малко документи за попълване и трябва да им се спуснат нови и то с нови изисквания.
Депутатите от парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата се събраха дори на закрито заседание, за да обсъждат наредбата. На него не бяха допуснати нито заинтересованите лица – в случая фермерите, ни то медиите. 
 
Някъде по бюрата на администрацията все пак се реши, че скандалната наредба ще бъде спряна и Министерството на икономиката официално обяви това намерение, а също така и че документът ще бъде преразгледан. 
 

Таваните, ОСП и кой е истински фермер 

 
Годината не мина и без обсъждане на новата Обща селскостопанска политика, която се готви за следващия програмен период. Таваните и обвързаната подкрепа станаха фокус. Един от най-тревожните моменти за стопаните е т.нар. позеленяване, тъй като те смятат, че предварителните условия са неясни.
 
 
Друг важен елемент от новата ОСП е фокусирането върху дигитализацията на селското стопанство и въвеждането на иновации в сектора. В тази връзка министерството обяви, че ще се изготви стратегия за дигитализация, която вече е готова, но все още не е публикувана. Агроведомството се зае и с изготвянето на SWОT-анализ, който да помогне в изготвянето на стратегическия план на България за развитие на селското стопанство. 
 
Тънкостите в терминологията, която се полага в новата ОСП залегнаха в диалога за нея. Един от термините, които ЕК иска да се формулира е „истински фермер“. Кои са истинските фермери предстои да разберем. 
 

По-малко хартия, уж

 
През годината тръгнаха и две административни улеснения за земеделските производители. Подаването на проектни предложения по мерки от Програмата за развитие на селските райони вече става само и единствено през Информационната система за управление и наблюдение на средствата на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН), като първият прием през системата беше на документи за кандидатстване по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти". 
 
В началото на декември пък стартира дългоочакваната система за електронни услуги на Държавен фонд „Земеделие“. Чрез нея земеделските стопани могат да проследят данните от извършените проверки на външни институции, като първата публикувана информация в системата е за кандидатите по мярка 10 „Агроекология и климат” и мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020. 
 
Но това вече е минало. Скъпи приятели, Фермер.БГ ви пожелава новата година да ви донесе по-малко проблеми, липса на причини за протести, здрави животни, добра реколта и най-вече здраве!