Сектор “Животновъдство” беше един от най-засегнатите отрасли в селското стопанство от пандемията COVID-19. В момента положението не е по-розово на фона на непрестанно покачващите се цени на фуражите, електроенергията и горивата. Как малките и семейни производители успяват да се справят с кризата? Агри.БГ разговаря с Петър Петров - фермер и председател на Националната асоциация на младите фермери в България (НАМФБ), на Националния събор на овцевъдите в България.

Гласувайте: Бихте ли подкрепили освобождаване на субсидиите от данъчно облагане?

“В момента положението е “на въпреки”, както се казва. Истината е, че освен трудността, която имаме по принцип с работниците, в момента цените на фуражите са наистина много високи. Оттам за малкото производство идват цени на енергийни носители, опаковки, етикети, транспорт. Освен това магазините имат все по-малки обороти, затова хората търсят стоките с отстъпка в големите вериги. Оттам пък те вдигат надценките. Следователно продуктите стават с все по-непосилни за клиентите цени.

Хората се отказват от това да пазаруват в т.нар. фермерски магазинчета, пренасочват се към големите хипермаркети. Това е тенденция, която установяваме - все повече хора търсят промоциите. В общи линии е сложно”, смята Петков.

Много от колегите на Петър вече не се занимават с животновъдство. Редица ферми фалираха и то не само от говедовъдния сектор. Ситуацията е тежка и в другите подсектори - овцевъдство, козевъдство, свиневъдство и птицевъдство.

Има ли решение на проблема и какви са начините България да спре да унищожава поголовията си? 

“Според мен трябва да започне да се дава фураж на единица произведена продукция. Това би могло да даде достатъчно добри цени на фермерите и да ги стимулира да произвеждат. Моментният начин на субсидиране на декар или на глава не е правилен. Трябва да се знае, както в другите страни - произвеждаш 30-килограмово агне и за него вземаш определена субсидия и определено количество фураж.

За мен това е нещо, което би могло да се имплементира в България. Освен това то би могло да даде конкурентни цени на малките фермери. Понеже един голям фермер, било то и през асоциация, може да се договори за добри цени на фуражите. В момента цените на фуражите за малките и средните стопанства са абсолютно неприемливи”, добави той.

Притесненията на животновъда за тази година са няколко, но всички те се изразяват в това най-вече дали ще успее да си позволи определени операции.

“Имам притеснения относно някои обработки - дали въобще ще можем да си ги позволим. Според мен цената на нафтата в кампания ще мине 4 лв. Това е моята черна прогноза. От друга страна се притеснявам за добивите, понеже масово фермери не правят оптимално хранене на животните. После ще има доказване на мляко, дали обаче то ще е достатъчно - предстоят трудни дни за цялото животновъдство в България. 

Мога само да приканя всички българи, не само фермерите, да запретнат ръкави. Вярвам, както Апостолът е казал, че ние сами трябва да вземем съдбата в ръцете си и да не очакваме, че някой ще ни помогне. Трябва да си помогнем сами. Ние сме давещите се в момента и съдбата е в нашите ръце”, заключи Петър Петров.