Биволското месо и мляко смело може да се причислят към суперхраните. Здравословни, незаменими в хранителния режим за здрави и болни.

 

583.75 лв. е ставката за обвързаната подкрепа за биволи

 

До животновъдите в българския Северозапад е стигнала мълва, че биволското месо лекува даже левкемия. Хората не знаят истина ли е това, но са склонни да вярват. Биволите са особени животни, така че - нищо чудно. Естествено, в големите градове с биволски деликатеси могат да се похвалят единствено най-добрите магазини.

 

В изцяло мъжкото общество от  животновъди във врачанското село Попица има само една жена. Като дете Геновева Георгиева имала мечта да се занимава животни. Да ги гали, да ги храни, да ги лекува и спасява, ако трябва. Затова си направила на двора цяла зоологическа градина. Само една змия й липсвала в замислената колекция.

 

30-годишната днес Геновева има три деца и съпруг, който споделя нейната страст към животните. Заедно със свекървата, семейството стопанисва единствената в село Попица ферма за биволи.

 

 

„Отглеждам 13 животни под селекционен контрол. В Асоциацията на биволовъдите са регистрирани - към г-жа Цонка Пеева. Тя е запозната с всяко едно животно – родословна книга, сертификати, всичко, каквото трябва“, разказва пред Фермер.БГ младата жена.

 

Тя е съпруга, майка, работник, фермер, шеф, монтьор, ветеринарен техник. Само заварчик никога не е била, макар че точно за такава е учила в гимназията в близкото село Габаре.

 

Работният ден на Геновева започва сутрин в 6 часа и свършва към 8 вечерта. Ако нещо изостане, особено бумащината, нощта е нейна.

 

„Понякога виждам мама само за пет минути на ден“, казва 8-годишната й щерка Деничка. По-голямата – Ива, е на 10 години. Синът Кръстюмир тази година ще е в първи клас.

 

Цялото приключение на семейството с биволите започва през 2015 г. По това време Геновева отглежда мъжки телета за угояване - без договори, без нищо.

 

 

 

„Гледах ги, зимата да ги изколя и да си прехранвам семейството. Знаете, че всеки предпочита домашното. Да, но в цялото това обикаляне за малки телета в полезрението ми попадна и биволицата Валка“, разказва жената.

 

Биволът не е капризно животно. При него проблемът е, че много бавно расте - чак след първата година. Докато женските станат майки, стопаните си ги гледат още по година и половина-две и отгоре.

 

„Валка ме привлече с това, че е упорита, не харесва всеки, любопитна е, като мен. Аз се оприличавам на нея“, разкрива Геновева.

 

Биволите много усещат негативната енергия. Младата жена влиза при тях винаги с усмивка. Всяка минута в обора, свободна от грижи, минава в галене, милване и любуване. Между другото Геновева изнася и по 7-8 колички тор на денонощие, за да бъде чисто и приятно в обора.

 

„Работата ми харесва. Затова се насочих към тези животни. Те са малко капризни, но свикнат ли с човек, са като куче пазач. Лошото е, че свикнат ли само с един човек, само той може да пристъпи към тях и да ги издои. Друг не допускат. Аз затова нямам работници“, обяснява тя.

 

Животновъдството е основен поминък във Врачанско. Преди двайсетина година село Попица е било с над 3500 души население. Сега са наполовината. Щедрите субсидии за фермерите тук са само мит. Често местните изоставят ръждясалите си вече автомобили, за да преминат към по-сигурния транспорт с конска каруца.

 

„Работим, пребиваме се от работа. Имам чувството, че сме тук не по-малко от 12 часа. Излизам за паша, когато е хубаво времето, в 8 сутринта до 8 вечерта животните са из полетата. Аз съм с тях неотлъчно. Прибирам се, оставям чантата, влизам и започвам да доя. Моите деца много пъти не са ме и виждали. Не знаят въобще днес майка им прибирала ли се е“, разказва Геновева.

 

Тя сама е избрала порода – „Българска мурра“. Асоциацията осигурява осеменителен материал. Резултатите лесно се виждат – красиви животни. Но не се знае до кога. През 2017 г. малката ферма не е получила и една стотинка субсидия и трудно покрива нормативите за изхранване. Биволите си искат храна.

 

 

„Нашите животинки са малко по-глезени. Не ядат каквото и да е. Ядат царевица на бали, царевица смляна, грах, такива неща, които са точно за тях. Но друго – не харесват. Купуваме им цвекло, което също подпомага млякото. Но млякото не отива на пазара. Ние си храним турметата (малкото на бивол до 1 годинка б.а.). Обмислям варианта да си купя и теленца, да ги храня с него“, споделя жената.

 

Това е голям проблем:  никой не изкупува биволското мляко от дребните производители.

 

„Нито една мандра не иска да работи с нас. Поставих въпроса на протеста, когато ходихме в София, и ми отговориха, че изкупуват само на големите производители. Добре. Нямам нищо напротив. И те се борят като нас. Но ние, малките, какво да правим? Как да си докажем ние млякото? На коя голяма мандра да го занеса? Имам оставено 5 литра мляко да ви го дам и да видите какво ще ви кажат: „Не мога да ти издам документи. Ако искаш да ти го взема за 30 стотинки като краве мляко и пак тоя документ няма да ти свърши работа“, чуди се жената на обърканата система.

 

Най-тежкият удар върху нейното дребно стопанство е нанесла през 2017 г. новата система за отпускане на субсидиите, въведена с Наредба 3. Заради разминаване в датите на бележката за закупен фураж и фактурите за продадено мляко фермата на Георгиеви е лишена от 7540 лева подпомагане.

 

„По 580 лева на глава добитък трябваше да ни преведат тази година за млякото. Това са 13 животни. Колко прави? Аз фактурите за млякото ги имам. Но ми отговориха, че датите не съвпадали с бележката, която ми е издадена за фураж. Защото в последната минута ми казаха да извадя тази бележка“, обяснява Геновева в каква безизходица са вкарани животновъдите.

 

През миналата година на биволовъдите последни превели субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“. Фермата на младата жена не получила нищо.

 

„Аз се чувствам излъгана“, споделя горчиво тя. Звъняла в ДФЗ в София, никой не й вдигнал телефона. Накрая в ДФЗ Враца направили справка в компютъра и й казали: „Да, вие не сте одобрена, фактурите ви са много добри, но бележката за фуража не ви е в срок“. Питах ги: „Добре, не можахте ли да ми го кажете това по-рано?“ Просто никой не можеше да ми отговори“, разказва Геновева история, достойна за настолно четиво на всеки аграрен министър – настоящ или бъдещ.

 

„Ние не казваме, че не искаме да има правила. Искаме. Но искаме и начин как да си докажем млякото“, подчертава Георгиева.

 

Ако някой се чуди защо животновъдите отиват да протестират на жълтите павета в София – това трябва да знае.

 

Погледнато от село Попица, решението на проблема с фактурите за млякото е елементарно просто, стига Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ)да се опре на здравия разум.

 

„Решението е да си се върне старият начин за плащане на субсидиите – на глава добитък. Ако искат, да идват, да проверяват във всяка ферма. Ето, животните са налице. Никой не лъже, че – с извинение, ринем лайна по цял ден. На нас точно това ни остана за 2017 година“, обобщава Геновеева.

 

Сега е в критичната житейска зона между мечтите и отчаянието.

 

„Обмисляхме да купим ферма за размножаване на животни и техника. С тази мисъл живеех това лято. Имаше на търг стари ферми. Искахме да закупим една и да си я направим по наш стандарт. Да изкараме животните от нашия обор. Да ни е по-голямо и да можем да се развиваме. Но тази година не ни преведоха субсидията и сме в застой. Купихме един от тракторите. Но докато стигнем до балирачка, до косачка, не ми се мисли как ще бъде. Започвам да се отчайвам“, споделя жената.

 

Децата й не са ходили на море, на почивки, не знаят какво е това курорт.

 

„Знаят какво е да си пишат домашните по балите, знаят какво е да търчат с мене из полетата. Не знаят какво е забавление и детски, защото майка им ги учи да работят, а не да лежат и да мързелуват. Защото така съм възпитавана. Много ми е болна темата, че не мога да си обърна внимание на децата, а се боря и накрая – нищо. Аз тази година дори не успях с коледните им подаръци да смогна. Това е самата истина. Дано нещата да се оправят. Дано в тунела да видим светлина“ – в тази реалност живеят Геновева и нейното семейство. 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!