Засятата през тази есен пшеница не е в добро състояние. Част от посевите сега поникват, други едва започват да покълват. „Това от една страна е лошо, от друга е добре, тъй като по по-ранните поникнали посеви има болести и неприятели.

Отварят нов прием за помощ заради войната в Украйна. Вижте кой може да кандидатства

Срещат се както брашнеста мана и кафява ръжда, така и житни мухи. При тези, които едва сега поникват, няма проблеми, т.е. няма пшеница, няма и болести“, заяви за Агри.БГ  проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

Засушаването е много сериозно. Наблюденията на учения показват, че ситуацията в цялата страна е проблемна.

Природата за поредна година поднася неприятни изненади за фермерите, срещу които те не могат да реагират. В Южна България сушата е силно изразена. „В районите на Карнобат, през Пазарджик в посока запад към София, няма дори поникнала пшеница.

В Централна България също е лошо. В Добруджа сушата е повсеместна, но картината е сравнително по-добра, тъй като сутрешната роса ни спасява и помага на посевите. Каквото и да си говорим, трябва дъжд! Много дъжд!“, категоричен е проф. Киряков. Той посочи, че има региони в Добричка област, в които около 2-3 месеца няма валежи. 

„Най-големият проблем в момента е, че тези пшеници, които са започнали да покълват, не са поникнали. При недостиг на влага този кълн заминава!“, не крие притесненията си специалистът. Локалните и оскъдни дъждове са провокирали семето да покълне, но оттук нататък то е обречено на гибел заради сушата. 

ПРоф. Киряков: Отчайваща е картината. Да се надяваме, че няма да се повтори 2020 година! Ако няма зима, нищо няма да има!

При рапицата новините също не са добри. Тази капризна култура е в особено критично състояние в районите на Силистра, Русе и Разград, където започва да увяхва. Липсата на валежи се оказва почти фатална за маслодайните растения. През последните години все по-малко земеделски стопани залагат рапица в стопанствата си, макар че цената през 2022 г. беше добра за рапичното зърно.

Рискът обаче е твърде голям заради есенните засушавания, които през годините станаха причина за разораване на посевите с рапица в Североизточна България.