Потреблението на зърнени култури продължава да се увеличава, отбелязват анализаторите от IndexBox в новия си доклад „Глобалният пазар на зърно - ключови констатации и прозрения“.
 
 
Световният пазар на зърнени култури показва през последните десет години тенденция към устойчиво нарастване, като само през 2016 г. увеличението е с 4% до 2.676 млрд. тона. Според оценките на IndexBox през последните девет години пазарът на зърнени култури нараства с комбиниран годишен темп на растеж (CAGR) от 2,6%.
 
Царевицата е с най-висок дял от общото потребление на зърнени култури (42% през 2016 г.), следвана от пшеницата (28%), ориза (19%), ечемика (5%), соргото (3%), просото, овеса и тритикалето (около 1% за всяка от тези култури).
 
В стойностно изражение пазарът се запази на същото ниво от 2015 г. и възлиза на 632 млрд. долара  през 2016 г. От 2007 г. до 2016 г. пазарната стойност е подложена на значителни колебания спрямо промените на цените, добива на реколтата и световните запаси от зърнени култури.
 
Китай се нарежда на първо място в световното потребление на зърнени култури
 
Страните с най-голямо потребление са Китай (20% по оценка  количествено изражение – в тонове), САЩ (15%), Индия (9%), Бразилия (4%), Индонезия и Русия (по 3%) от световното потребление. Най-високи годишни темпове на растеж по отношение на потреблението на зърнени култури от 2007 до 2016 г. са регистрирани в Бразилия (+ 5,7%) и Китай (+ 3,5%).
 
В групата на страните - най-големи консуматори, бяха регистрирани високи нива на потребление на човек от населението в САЩ (1 254 кг/год.), Бразилия (503 кг/год.) и Русия (492 кг/год), докато средната в света консумация на зърнени култури на човек от населението се оценява на 364 кг/год. през 2016 г.
 
 
В средносрочен план пазарът на зърнени култури ще продължи да расте умерено
 
Очаква се световното потребление на зърнени култури да нарасне до 3.0 млрд. тона до 2025 г. В средносрочен план потреблението на зърнени култури ще нараства бавно (с около 1.4% годишно), главно поради увеличеното търсене на зърнени култури Азия и Африка.
До 2025 г. потреблението на царевица ще се повиши до 1.32 млрд. тона. Очаква се царевицата за консумация на фураж да нарасне поради бързото увеличаване на добитъка в развиващите се страни.
 
Прогнозите са за ръст на количествата царевица за човешка консумация и в развиващите се страни, особено на африканския континент. Според очакванията потреблението на пшеница ще се увеличи до 813 млн. тона, като ще се използва предимно за човешка консумация.
 
Очаква се употребата на пшеница за фураж да се увеличи предимно в азиатските страни: Китай, Пакистан и Виетнам. Прогнозният дял от използването на жито за производство на биогорива ще бъде около 1% от световното потребление на пшеница през 2025 г. 
 
Оризът е главно за човешка консумация, тъй като този продукт е основна храна в повечето азиатски страни и е популярен и в Африка, Латинска Америка и Карибите. Очаква се общото потребление на ориз да нарасне до 570 млн. тона до 2025 г. на фона на увеличаващото се населението в Азия и Африка.
 
През 2016 г. производството на зърнени култури се е увеличило в обемно изражение, но е запазило равнището си в стойностно изражение.
 
Производството на зърнени култури достигна 2.701 млрд. тона през 2016 г., като през последните девет години се регистрира положителна динамика. Най-висок дял от производството на зърнени култури в света се пада на царевицата (42% през 2016 г.), следвана от пшеница (28%) и ориза (19%).
 
 
В стойностно изражение производството на зърнени култури възлиза на 637 млрд. долара през 2016 г.
 
Всички ключови производители на зърнени култури увеличиха обема си на производство
 
Производството на петте големи сили на зърнения пазар - Китай (524 млн. тона), САЩ (486 млн. тона), Индия (253 млн. тона), Бразилия (119 млн. тона) и Русия (103 млн. тона), представлява общо около 55% от световната продукция в сектора. 
 
Всички основни страни-производителки показаха тенденции за покачване на производството на зърнени култури: Бразилия (+ 6.7% годишно), Русия (+ 3.6% годишно), Китай (+ 3.0% годишно), САЩ (+ 1.9% годишно) и Индия (+ 1.7% годишно).
САЩ са най-големият износител на зърно от житни култури
 
Обемът на световния износ възлиза през 2016 г. на 390 млн. тона, което е с 3% по-малко в сравнение с предходната година. Въпреки това, от 2007 г. до 2016 г., износът на зърнени култури в световен мащаб показва постоянен растеж от 2,9%.
 
САЩ са основният доставчик на зърнени култури в света с дял от 23%. Освен Щатите, други големи износители са Русия, Аржентина и Франция – с по 8%. Тези страни заедно осигуряват 47% от световния износ.
 
 
Докато износът на Русия (+ 8,4% годишно) се е увеличава стабилно през последните десет години, износът на зърнени култури от Аржентина, Франция и САЩ е относително стабилен, а делът на САЩ значително намаля (-10%).
 
Япония и Китай бяха основните вносители на зърнени култури
 
Обемът на общия внос на зърнени култури в света възлиза на 365 млн. тона през 2016 г. Динамиката на вноса като цяло е в съответствие с износа: в световен мащаб тези търговски потоци се допълват взаимно. От 2007 г. до 2016 г. вносът на зърнени култури в световен мащаб постоянно се увеличава, при комбиниран годишен темп на растеж от 2.8%, но се наблюдават и някои колебания.
 
Япония и Китай (по 6%) са основните вносители на зърнени култури. Освен тях, значими купувачи са Мексико (15.2 млн. тона), Южна Корея (14.6 млн. тона), Испания (14.5 млн. тона), Алжир (13.3 млн. тона) и Саудитска Арабия (13.2 млн. тона). Делът на тези страни, взети заедно, е  32% от общия глобален внос на зърнени култури. 
 
Китай има най-висок темп на растеж на вноса – 36.2% годишно. Други държави отбелязват по-умерени темпове на растеж: Алжир (+ 7.1%), Саудитска Арабия (+ 3.0%), Южна Корея (+ 2.1%), Испания (+ 1.7%) и Мексико (+ 1.5%).
 
Докато делът на Китай в световния внос на зърнени култури (+ 6%) се увеличи, делът на Япония (-3%) намалява от 2007 г. насам до 2016 г. Доставките за останалите страни остават относително стабилни през анализирания период.