Родните селскостопански фирми се насочват към нови пазари, каквито са Азия и Латинска Америка, а изнесените количества продукти от земеделието  не са малки. Експорт на зърно има и към Китай, Корея, Перу, Индия, Виетнам и други екзотични дестинации. Проверка за това може да се направи в Националния статистически институт, от където показват, че количествата не са големи, но в процентната таблица по години се наблюдава ръст. Забелязва се, че зърнотърговците са пробили и в Южна Корея. На Виетнамския пазар пък предлагаме  жито, инсектициди и хербициди.

В момента нямало поръчки за износ на пшеница от страната, съобщават от Националната служба по зърното и фуражите. По повод дебата какво се случва със зърнения баланс и кой спекулира с цените по веригата зърно-брашно хляб, от институцията разпространиха информация, че зърненият баланс не е застрашен. Наличната пшеница в България била 1 583 000 тона.

За периода от 1 Юли до 31 Декември 2010 г., общото потребление в страната е било 1 032 000 тона, като от тях 280 000 тона са били предназначени за посевен материал, 461 000 тона - за производството на брашно и 291 000 тона - за фуражи, коментират от институцията. Износът до момента възлиза на 1 586 430 тона пшеница, което е с 45 % повече от предходната година.  От тези количества за ЕС са изпратени 1 098 733 тона, а за трети страни – 487 697 тона. До нова реколта съгласно прогнозният зърнен баланс, необходимото останало количество пшеница за потребление в страната е 897 000 тона, от които 550 000 тона ще са необходими за брашна и 347 000 тона - за фуражи.
 
МЗХ припомня, че още миналото лято при коментарите за обезпечаването на зърнения баланс, е изпратило запитване до Европейската комисия дали страната може да забрани износа на жито. Отговорът на Брюксел беше, че ако страната предприеме такива мерки, ще бъде санкционирана за ограничаване на свободния пазар и че при нужда винаги може да внесе необходимите й количества от европейския пазар.