ОСП след 2020: Има време за дебати по стратегическите планове

Едно от предложенията на Европейската комисия (ЕК) за Общата селскостопанска политика в периода 2021-2027 г. предвижда разписването на стратегически планове. В тях всяка страна-членка на Европейския съюз (ЕС) ще трябва да опише приоритети си за бъдещия период. 

 

Копа-Коджека: Новите хоризонти пред ОСП

 

България все още не е започнала с изготвянето на плана от ключово значение, но пък подготовката на заданието за SWOT анализ, чрез който ще се стигне до създаването и на стратегическия план, стартира, по думите на земеделския министър Румен Порожанов. 

 

По темата за новата ОСП, стратегическите планове и приоритетните сектори, Фермер.БГ разговаря с Георги Събев, политически съветник на евродепутата Момчил Неков.

 

 

Новото предложение за ОСП въвежда стратегическите планове. Това е нововъведение, което среща различно ниво на подкрепа в ЕС. 2021 г. ще дойде много скоро. Това, което е по-различно е, че Брюксел се опитва да прехвърли на държавите членки отговорността при оформяне на ОСП, като залага цели, които трябва да бъдат постигнати на ниво държава-членка. А самите страни-членки сами ще определят как да постигат тези свои цели. 

 

Имаме исторически опит с някои сектори, например при производството на тикви, калифорнийски червеи, зайци и т.н, които показаха, че има какво още да се желае от администрацията за планиране, за да не стават подобни деформации. 

 

Има достатъчно време, през което могат да се проведат всички тези дебати. Българските браншови организации вече започват да осъзнават ролята си при вземането на решения. Вярваме, че стратегическите планове могат да имат и положителен ефект, но вече зависи от националната администрация как ще се справи и дали наистина ще успее да защити интереса на всички.

 

 

Говорейки за ОСП няма как да не споменем и бюджета за следващия програмен период. Преди близо 3 седмици ЕП прие официално и с мнозинство своята позиция относно Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г., с която подкрепя общия бюджет за ЕС да бъде в размер от 1,3% от брутния вътрешен доход на държавите членки в ЕС. 

 

Според ЕП, тези стойности са в синхрон с нуждите на европейските граждани. Такова е и мнението на Георги Събев. 

 

Едно от предизвикателствата в следващата МФР е това, че един от нетните донори – Великобритания напуска ЕС. В контекст на Брекзит все още не е ясно след 29 март 2019 г. какъв ще бъде финансовият принос на Великобритания. Говори се за един преходен период, който най-вероятно ще бъде удължен. Това значи, че най-вероятно  Великобритания ще продължава да допринася за европейския бюджет, но яснота в далечна перспектива – няма. В края на следващия програмен период, т.е през 2027 г. не е ясно какво ще бъде финансовото състояние на Съюза. 

 

Глобалните предизвикателства растат – климат, конкуренция от трети страни, нови икономически блокове, държавите от Меркосур. Австралия и Нова Зеландия много силно настъпват на световната сцена, заедно с Индия, Южна Африка и т.н. ЕС, за да  продължава да бъде конкурентоспособен, той трябва да продължава да прави повече инвестиции в своето развитие. За тези инвестиции е необходимо и по-голямо финансово участие. Има различни предложения – въвеждане на общи европейски данъци, но нещото, което със сигурност ще помогне и ще гарантира доходите на производителите и възможност за развитие на индустрията, това би било ако националните приноси бъдат увеличени.

 

 

 

След 2020 г. всяка държава членка ще описва в стратегическия си план кои ще бъдат приоритети, спрямо характерните специфики на всяка една страна. На какво трябва да заложи България и какви са предизвикателствата?

 

Малинопроизводството е сектор с перспективи. Интересът на европейските потребители към здравословни и полезни храни расте, а малината е един такъв плод. Поради тази причина Европейската комисия (ЕК) обръща внимание на този сектор и в следващия програмен период е предвиден “Сектор плодове и зеленчуци”, включително и малинопроизводството да бъдат подпомагани с обвързана подкрепа. Това е заложено в предложението на ЕК, зад тази позиция застава и Европейския парламент (ЕП). 

 

Обвързаната подкрепа е необходима, защото натискът върху малинопроизводителите в ЕС от трети страни расте. А на европейския континент един от най-големите играчи е Сърбия, която не е страна-членка на ЕС и пред която няма същия вид предизвикателства, както пред европейските производители. За пример можем да дадем руското ембарго. Руската федерация наложи ембарго върху производителите на целия ЕС, включително и някои други страни като Норвегия, Черна гора и Албания, които също имат трудности при износа на земеделска продукция, но Сърбия няма този проблем – и тя изнася както за Руската федерация, така и за ЕС.

 

Други страни, които също биха представлявали проблем, това са страните от Черноморския басейн, най-вече Украйна. Знаем какво стана и с украинския мед преди няколко години. За Украйна беше предвиден един размер от 5 хил. тона безмитен внос на мед. Много бързо тази квота се изчерпа. Преди 2 години годишната квота на Украйна беше изчерпана само за 12 дни, до 12 януари вече беше запълнена. Това означава по-евтин мед, който се произвежда при по-леки условия за производителите, в сравнение с европейските, залива европейския пазар и България беше една от потърпевшите, заедно с Румъния и Полша. 

 

Нашето опасение е, че както меда, маслодайните култури, е възможно и други по-нишови производства, като малинопроизводството да пострадат. Затова е необходимо да се следят много тясно тенденциите в сектора. Затова е необходимо и да се предоставя адекватна форма на подпомагане, чрез обвързана подкрепа или други инвестиционни мерки, за да се чувстват производителите достатъчно комфортно с производството, защото пред този сектор има светло бъдеще.

 

 

Степента обвързана подкрепа да бъде ангажирана с икономическото и социално въздействие на определения сектор? 

 

Производствените разходи за един декар плодове и зеленчуци е доста различен от производствените разходи за един декар зърнена култура. Разбира се, по-голям от хляба няма, така че зърнопроизводството е жизнено важно за хранителната сигурност на нашата страна, но трябва да се има предвид и социално-икономическия ефект от всеки сектор. Така например, при производството на един дка малини се ангажират доста повече работна ръка и периодът, в който се бере продукция в рамките на година, е близо 90 дни, т.е това е сезонна работна ръка, но ангажирана близо 1/3 от годината. Освен чисто икономическа полза има и социална полза, защото за всички тези работници се плащат осигуровки и заплати. Би било логично една такава култура да бъде подпомагана по адекватен начин, съобразно този социален и икономически принос, който има върху държавния бюджет. Затова и предложението на г-н Момчил Неков е да се въведе коефициент, който да съответства точно на социално-икономическия принос върху развитието на съответния селски регион. Надяваме се, че по този начин ще се постигне по-балансирано развитие на българското селско стопанство като цяло.

 

Това предложение не е нещо ново, но все още няма яснота как Брюксел гледа на него.

 

Борим се това предложение да влезе в новата ОСП. В началото на юни месец ЕК направи своите предложения за новия програмен период. Сега тези предложения се разглеждат на ниво Комисия по земеделие в ЕП. Точно тези дни бяха представени първите доклади. Сега започват да текат сроковете за въвеждане на изменения. След това се водят преговори в ЕП. Надяваме се в началото на следващата година ЕП да излезе със своя позиция, за да започнат преговорите. Следващата ОСП ефективно ще влезе в сила от 1 януари 2021 г. Преговорите ще текат дотогава, но се надяваме за голяма част от производителите да има яснота в по-кратки срокове, защото селското стопанство и земеделското производство са нещо, което изисква яснота, предвидимост и планиране.