„Таксата, която трябва да плащаме за борба с градушките ни се вижда висока и още повече, че след като бъдат акумулирани само наши средства, каква собственост ще се защитава? Става ясно, че няма да е само наша. Оттук насетне искаме разговори и с общините, и с държавата, а по отношение на това как ще се изразходват тези пари, тъй като те са наши, ние ще държим да участваме в управлението и разпределението на тези пари – колкото и каквито и да са те.“ Това заяви по време на Управителния съвет на НАЗ вчера Мариела Йорданова, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите пред камерата на Фермер.БГ 
 
 
Г-жо Йорданова, какво е настроението след УС на НАЗ и какви са предложенията, които ще внесете?
Заседанието на НАЗ мина с много тежък дневен ред. Главна тема е обсъждане на представената стратегия за противоградова защита на Министерство на земеделието и храните. НАЗ подкрепя намерението за покриване на цялата територия с противоградова защита. Имаме забележки и несъгласия обаче с модела, който беше представен и очакваме да има работна група, за да може да зададем своите въпроси; да дадем своите препоръки и становища и да уточним детайлите. Детайлите са твърде неясни и предложената концепция изобщо не е подробна и детайлизирана, за да бъдем категорични. Също така не сме убедени, че като заработи в този си модел, нашите проблеми няма да започнат от следващия ден, макар, че това намерение е твърде амбициозно – покриване на цялата страна с противоградова защита още от следващата стопанска година. В тази връзка се надяваме работната група да се събере много бързо, за да се осъществи амбициозното намерение. Не сме съгласни с много неща, но ще ги заявим на работна група, в момента формулираме въпросите, на които ще настояваме да ни се отговори. 
 
Относно таксата за противоградова защита, вие казахте, че тепърва ще формулирате въпросите си, но откъде идва това огромно разминаване – в Германия по този модел и тази структура, фермерите плащат 0,09 лв, а при нас – 0,90 лв?
В Германия принципът е абсолютно различен и тези 0,09 лв. дори не се плащат от земеделските производители, а те се плащат от данъците на фермерите. Да, таксата ни се вижда висока и още повече, че след като бъдат акумулирани само наши средства, каква собственост ще се защитава? Става ясно, че няма да е само наша. Оттук насетне искаме разговори и с общините, и с държавата. По отношение на това как ще се изразходват тези пари, тъй като те са наши, ние ще държим да участваме в управлението и разпределението на тези пари – колкото и каквито и да са те. 
 
Земеделските производители плащат, а кои ще са всъщност площите, които ще се защитават?
Амбицията е да се защитават всички обработваеми площи. Тук обаче в зависимост от това какъв е принципа на работа, дали с противоградови ракети или със самолети има диференциация. Някъде ще може да се защитава и урбанизирана територия, така че и защитата на урбанизираната територия в този случай, според тази концепция, ще падне върху нас. Няма нищо лошо, тъй като ние също сме граждани. Въпросът е обаче в ролята на застрахователите, тъй като е твърде дискусионна и неясна. Така че ще седнем и с тях на една маса, за да обсъдим те ще участват ли, на какъв принцип, какви отговорности и рискове ще поемат и в крайна сметка колко надеждна ще е работата на това държавно предприятие, което ще бъде финансирано с наши пари. 
 
А кога се очаква създаването на една подобно работна група?
До 17 юни всички браншови организации трябва да дадат своите становища. Очакваме до края на месеца да започне работа, тъй като време няма. 
 
ИНТЕРВЮ НА 
Христина ВАСИЛЕВА