След приключване на извънредното заседание на Консултативния съвет по зърното във връзка с изнесените данни за поскъпване на храните, министър Найденов е категоричен, че изводът от изказаните мнения, анализи и изнесените на срещата данни е, че „Няма фактори, които да налагат поскъпване в първите дни на януари на хляба с 15 или 20 % или цени на олиото 4, 4,5 или 5 лв.”

По думите му обаче има определен натиск от страна на търговските вериги върху българските производители. „И ние се уточнихме в по-разширен формат да обсъдим този натиск на търговските вериги към българските производители”, каза той. Според него се казва, че българският производител субсидира в момента чуждите търговски вериги. Единият от механизмите, които може да се използва, е засилване на контрола по отношение на качеството от новата агенция по храните.

Има около 1,5 млн. тона зърно, налични у нас. Около 1 млн. ни трябват до новата реколта, каза министърът. Излишъкът е половин милион тона. Можем даже да изнасяме, ако има кой да купува. Коментарите в тази посока за излишни. Нека да не създаваме психоза, хляб има достатъчно, няма фактори за лавинообразно поскъпване на цената на хляба и на олиото, заяви категорично министърът.

В същото време по-рано днес председателят на Консултативния съвет по зърното Красимир Аврамов заяви, че се наблюдава изравняване на цените за износ с тези на вътрешния пазар. За износ се търси преди всичко фуражна пшеница на цени от 380-420 лв. за тон, а цената на качествената хлебна пшеница, предлагана от българските мелници, е достигнала 450 лв. за тон. Сега ситуацията е по-благоприятна от колкото преди Нова Година и няма чак такава опасност да бъдат изнесени 250 000 – 300 000 критични тона пшеница. Защото ако се наложи да внасяме, цената на пшеницата е пример 420 лв. за тон, но ние ще трябва да сложим маркетингови разходи и разходи за транспорт, което ще я повиши с 40-50 лв.”, посочи Аврамов.

Мариана Кукушева, председателят на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България заяви от своя страна, че темата за цената на хляба ще става все по-актуална с приближаването на изборите. я бе категорична, че цената на хляба не е предмет на нито един консултативен съвет в България, защото хлябът не е субсидирана стока. Друг е въпросът, че цената му се формира от цените на суровините, които се влагат в него, енергоизточниците, транспортните разходи и социалния ангажимент на всеки един работодател към държавата, тоест да се плащат данъците и осигуровките на заетите в сектора.

„Въпросът е да не се създава истерия и всички политически лидери да не се пробват да образуват цената на хляба, защото напоследък това е една тенденция – и опозицията вече философства върху цената на хляба, което вече е нещо изключително неприятно. Не желаем нашият продукт да има политическа стойност, той има единствено пазарна и може би най-вече и морална стойност. В тази връзка, когато се мисли за покачване на акцизи, за покачване на данъци, трябва да се мисли и за това, че всички тези повишения ще се отразят в цената – първо на хляба, защото той е ежедневната стока, която ние потребяваме”, коментира Кукушева.

 

© Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!