Ивелин Желязков (Izhel), създател на Научно-изследователски и технологичен център по земеделие “Плантис” в интервю за Фермер.БГ за листните торове Акрамет и как те спомагат за успешното зънопроизводство:

 

Господин Желязков, представете ни дейността на научно-изследователския център по земеделие Плантис

Научно-изследователският център Плантис има основна цел разработка на продукти и технологии за управление на доходите в земеделието както и генериране на информация, която е полезна за самите земеделци в областа на технологиите. Също така поставяме акцента на оптимизиране на съществуващи технологии в зърнопроизводството, звързани с промяна както в реалността на самото зърнопроизводство, така и с променящите се климатични условия. Освен това, нашата дейност е свързана и с търговия с тези продукти, с научна дейност, която е свързана с тези нови продукти, консултантска дейност, пряка връзка с хората, които работят в производството. Ние сме непосредствено звено, осъществяващо връзката между науката, развойната дейност и земеделската практика.

 

Един от продуктите, който може да помогне за оптимизиране на разходите в производството на земеделските производители са листните торове Акрамет. Представете ни ги накратко и кажете с какво те са по-различни от конвенционалните?

Листните торове Акрамет са група торове с различно предназначение за различни области от растениевъдството. Основният листен тор, който сме разработили, е Акрамет. Той е пряко предназначен за работа в зърнопроизводството. Притежава много силен стимулиращ ефект, но притежава също някои вторични ефекти, които са с огромно значение за рентабилността на зърнопроизводството. Тези ефекти са синергизма към хербецидите, синергизма към фунгицидите и изключително силният имуностимулиращ ефект.
 



Нека кажем малко повече за синергизма към функицидите, който като че ли не е масово срещана практика при останалите препарати на пазара...

Не е масова практика, това е свойство, което за сега на пазара проявява Акрамет и то е свързано с повишаване на имунитета в растенията, което позволява с по-малка доза фунгицид да бъде постигнат този ефект, който се цели – а именно контрол върху основните заболявания при зърнените култури. Синергизмът се състои основно в това, че сборът на двата продукта - листния тор и фунгицида, проявява по-силен ефект и този ефект по сила се равнява на пълната доза на самия фунгицид, благодарение на това, че се използват и защитните сили на самото растение. Това е по-цялостният подход и по-ефективният подход от гледна точка и на рентабилността в производството мисля, че това е по-успешният подход към контрола на заболяванията.

 

Икономическият ефект върху добивите какъв е ? От около 20 години вървят разработките, наблюднията иследванията...

Да много време ни отне, но една такава разработка, която проявява такива многостранни ефекти, изисква много време, за да се стигне до една изчистена и сигурна технология. Особено сме наблегнали на това да изчистим технологията до такава степен, че тя да позволява на производителите да реализират от една страна икономии, от друга страна да имат един значителен, атрактивен прираст върху добива, който да им донесе допълнителни средства, които биха успели да инвестират в последствие в своята дейност.

 

В процентно съотношение можем ли да кажем цифри?

Можем да кажем цифри! Това, което се получава редовно при производствени условия на десетки хиляди декари, не от експериментални площи, е средно между 50-80 килограма прираст на добива при различните зърнени култури, което особено при рапицата и слънчогледа никак не е малко. При царевицата е доста по-висок резултатът и съответно икономиите на хербециди и на фунгициди.

 

2014 г. беше тежка за земеделците заради атмосферните условия. Какви резултати отчетохте вие тогава при работа с Акрамет тогава?

Дълги години се надявахме да имаме благоприятни условия, за да можем да проверим Акрамет в истински бойни условия и миналата година с развитието на септориозата и на жълтите ръжди получихме такава възможност. Проверихме на практика какво може Акрамет и сме изключително доволни от резултатите, тъй като десетки хиляди декари нямаме абсолютно никакъв провал при използването на схемата - 300 грама на декар Акрамет и 50% от дозата на фунгицида. На практика спира септориозата, спира и ръждите за един период от 30 дни.

 

Приложими ли са листните торове Акрамет за биологично производство?

Абсолютно са приложими. Първоначалната ни мисъл на създаване на поредицата Акрамет беше точно такава с насока изцяло в областта на екологията. Подготвяме такъв състав, който да бъде регистриран за биологично земеделие, където тези силни имуностимулиращи свойства на Акрамет ще допринесат за неутрализиране на някои от гъбни заболявания при зеленчуци, при овошни и най-вече при биологичното зърнопроизводство.

 

Има ли нещо важно по отношение на Акрамет, което пропуснахме да кажем в този разговор?

Изключително важем момент от обстановката през 2014-2015 година е прореждането на посева, който се случи през 2014 година и който оказа изключително негативен ефект върху добивите. До голяма степен торенето в зърнопроизводството на много места влиза в противоречия с нитратната директива, която забранява да се пръска в периодите, които са от изключително важно значение за запазване и формиране на добива – в края на декември, януари и февруари. Тогава имахме една благоприятна есен и пшеницата се разви в значителна степен и там, където нямаше подаден азот поради тези причини, където беше изчакано торенето да се проведе след 15-20-ти февруари, настъпи прореждане на посевите и резултатите бяха трагични. В нашите технологии за нитратните зони предвиждаме първото торене да бъде до 20-ти ноември. Ние не предвиждаме подаване на азот предсеитбено на пшеницата, само подаване на фосфорни торове от рода на НПК, амофос, диамофос. Това е, за да се избегне прекомерното развитие при благоприятна есен. Първото азотно подаване се прави до 20-ти ноември и около 15 кг./декар и по този начин се постига задоволояване на нуждите от азот точно през този период декември-януари. Най-опасният период, това е дупката, в която изтича голяма част от добива и, която малцина от производителите усещат, че се случва. След това се прави основното торене, както е изискването по нитратната директива. Иначе основното торене трябва да се прави след новогодишните празници, след 5-ти януари. Съветвам да бъде заложено на карбамида през тези влажни години дори и за пролетниците, защото при едни интензивини валежи в края на май и юни, се стига до първите признаци на азотно гладуване още в края на юни заради промиване на азота.

 

Какво е вашето пожелание към земеделските производители?

Пожеланието ми към земеделските производители е да правят земеделие с повече мисъл, с повече интелект и с повече сметка. Те усилията задължително ще ги направят, защото земеделието е такава работа, че изисква усилие. Не е лесно, но услията трябва да бъдат влагани и средствата и парите, вложенията трябва да бъдат правени с мисъл и то с мисълта за максимум добиви. Няма лоша година, добрата година е добра заради услията и умението на фермера. Аз имам клиенти, за които няма лоша година, защото просто те умеят да правят земеделие. За тях няма лоши пазари, защото те произвеждат максимума, който може да даде годината на базата на положените усилия, на мисълта, на предварителния разчет на нещата, привантивното мислене. Това е успехът в земеделието – да мислиш предварително какво може да се случи. Природата е вече друг фактор и тя обърква много сметки, но няма начин, това е земеделието.

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!