Една от ехосхемите, по които стопаните ще могат да кандидатстват за допълнително подпомагане от 2023 г., е интервенцията за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура.  

Четете подробно за нея тук 

В същото време, за да могат да кандидатстват фермерите по нея, се налага в министерството на земеделието да бъде направен слой “Екологична инфраструктура”. 

“До известна степен е ясно къде ги има тези ландшафтни особености, защото хората досега ги изключваха като недопустими. Сега пък ще ги включим като допустими”, каза за Агри.БГ председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, която проведе кампания в страна по разясняване на новите правила, които ще трябва да влязат в сила от догодина. 

Защо това не бе направено от страна на аграрното ведомство, е загадка? 

Попитахме и зам.-министърът в оставка Иван Христанов докъде е стигнала работата по новия слой. 

“Господин Праматаров (Георги Праматаров, директор на дирекция “Идентификация на земеделските парцели” - бел. ред.) работи изключително много последните седмици по темата, заедно с дирекция “Директни плащания””, потвърди Христанов и обясни: 
“Защото цялото това изчертаване се оказва една комплексна задача със стотици хиляди обекти, които досега не се е налагало да влизат”. 

Зам.-министърът в оставка каза, че в министерството търсят няколко подхода, като два от тях се очертават като водещи. 

“Единият от тях е да се изчертават обектите, които имат икономическа значимост, а вторият вариант е всички. И в двата случая става въпрос изцяло на оценка на обвързаността между наличния ресурс в министерството и крайния ефект, който той ще възпроизведе за земеделските производители”, поясни Христанов. 

Според него правилото 80/20 в този случай се прилага с пълна сила. 

“Предварителните анализи показват, че 80% от икономическата полза за бенефициерите ще се реализира с около 20% от обектите, а останалите 80% от обектите, които ще бъдат огромна по обем работа ще допринесат много малко като икономическа полза за фермерите”, добави зам.-министърът в оставка. 

Подпомагане по интервенцията могат да получат земеделските стопани, които имат право на плащане по схемата за основно подпомагане на доходи за устойчивост и поддържат в стопанствата си непроизводствени ландшафтни елементи. 

Видовете екологична инфраструктура са: 

•    Живи плетове или редици от дървета; 
•    Отделни дървета; 
•    Дървета в група; 
•    Дървесни противоерозионни пояси; 
•    Синори; 
•    Влажни зони;
•    Зелени зони около водни течения; 
•    Тераси. 

В същото време тези видове са отбелязани и в един от Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). 

По точно - в ДЗЕС 8 - поддържане на непроизводствени характеристики и площи за подобряване на биоразнообразието в стопанството. 

Според стандарта стопанство с обработваема земя над 10 ха включително трябва да поддържа поне 4% от нея като непроизводствени площи и характеристики - земя, оставена под угар, тераси, особености на ландшафта като живи плетове; отделни дървета; дървета в група; дървесни противоерозионни пояси; синори; влажни зони; зелени зони около влажни течения; буферни ивици; ивици по краищата на гори. 

“10 процента от обработваемата земя, която е горе долу 3,5 млн. ха трябва да стане до 2030 заета с различни видове екологична инфраструктура”, обобщи Светлана Боянова. Това е една от целите на ЕК.