В стремежа си да бъде начело в борбата с климатичните промени Европейският съюз (EС)предприема действия, които могат да доведат до необратими съкрушителни последствия за един от най-важните сектори в икономиката – торовата индустрия. Тя е обект на въглеродни разходи чрез Схема за търговия на емисии (СТЕ).
 
Това включва намаляване с 40% на емисиите на парникови газове от нивата от 1990 г. В дългосрочен план ЕС ще продължава да действа за преминаване към икономика с нулеви емисии и се ангажира да намали емисиите на парникови газове с най-малко 80% под нивата от 1990 г. до 2050 г.
 
Производството на торове вече е достатъчно засегнато от Схемата за търговия на емисии, а разработваните планове за по-нататъшно декарбонизиране, които трябва да бъдат изпълнени в периода 2021 – 2030 г., допълнително ще ударят европейските производители с тенденция индустрията да премества производството към по-нискорискови региони – извън ЕС.
 
Към момента „Неохим” АД – един от двата работещи все още торови заводи в България, има ангажимент да заплаща годишно над 750 000 тона въглеродни емисии, емитирани най-вече от работата на инсталациите за производство на амоняк и азотна киселина, които са безалтернативни при производството на азотни минерални торове. 450 000 тона от тези емисии са безплатни по силата на регламент, определящ безплатното разпределение на квотите.
 
„Неохим” обаче плаща останалите 300 000 тона при средна цена към момента 25 евро за тон, което означава разход от 15 милиона лева годишно. Мениджмънтът на дружеството е силно обезпокоен от предложените законодателни мерки във Фаза 4 на ЕСТЕ и промяна в действащия регламент за разпределение на квотите за въглеродни емисии. 
 
 
„Категорично сме убедени, че те са значително рестриктивни и биха довели до необратими последствия за торовата промишленост в България“, е мнението на Стефан Димитров, прокурист на „Неохим”. Ние непрекъснато подобряваме оборудването си и системите за контрол и обучение и технологията се приближава до теоретичната граница за енергийна ефективност, но в производството на азотни торове доминацията на природния газ като суровина и технологията  за обработката му до получаване на краен продукт не могат да се променят – тоест въглеродни газове ще се отделят.
 
Непрекъснатото увеличаване цената на природния газ, необходимостта от значителни нови инвестиции и драстичното увеличение на цените на свободните квоти, които индустрията е принудена да купува, неизбежно водят до увеличение на себестойността на произвежданата продукция. В същото това време в страната навлизат торове, произведени в държави, в които правилата и регламентите на ЕС отсъстват и където няма рестрикции по отношение на въглеродните емисии. Те естествено се предлагат на по-ниски цени.
 
Доскоро действаха антидъмпигови мита, които до известна степен ограничаваха пазарната неравнопоставеност, но с отпадането им ще настъпят неблагоприятни последици в българския торов сектор и ще се стигне до последващо ликвидиране на торовата индустрия в страната, което ще е съпроводено със значително социално напрежение, счита Димитров. Песимистичните прогнози намират потвърждение и в случващото се в съседни на България страни – единият торов производител в Сърбия обяви несъстоятелност, в Македония отдавна няма такъв, а в Гърция от три остана само един работещ.
 
Завладяване на пазара от вносни торове при липсата на родно производство в близко бъдеще ще доведе до монополно господство на националния пазар на вносни торове и тяхното поскъпване, което би било невъзможно да бъде предотвратено. Това от своя страна ще се отрази и на цената на земеделската продукция с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия.
 
Кое би могло да промени нещата? Считаме, че тук се изисква истински ангажимент от страна на индустрията и лицата, взимащи отговорните решения в страната, за да се създаде добре разработена национална политика, която ще позволи на промишлеността за минерални торове да се развива в съответствие с амбициите на ЕС, като запазва икономическата си жизнеспособност срещу глобалната конкуренция.
 
 
Според европейското законодателство торовата индустрия е в списъка на индустриалните отрасли, изложени на значителен риск от изтичане на въглеродни емисии, което позволява на държавата да прилага различни компенсаторни механизми с цел запазване на торовата индустрия. Един от тези механизми е разпределението на безплатните квоти въглеродни емисии. В писмо до президента Румен Радев мениджмънта на „Неохим” предлага следните мерки за защита на българската торова индустрия:
 
    - Запазване или увеличаване нивата на безплатните квоти за въглеродни емисии за България и торовата индустрия в страната;
    - Запазване на цените на квотите за въглеродни емисии;
    - Запазване на антидъмпинговите мита, които да защитят европейските производители от нелоялна конкуренция;
    - Достъпна и облекчена процедура за финансиране на проекти за въвеждане на „чисти“ технологии.
 
Считаме, че е крайно време държавата да направи необходимото за запазване на българската торова индустрия, защото тя е част от сигурността на страната и е необходима за развитието на земеделието и изхранване на населението. Не на последно място липсата на индустрия, в която да работят младите хора, само ще засили процеса на емиграция, се казва още в писмото до президента. Тази позиция ръководство на „Неохим” изрази и при посещението на вицепрезидента Илияна Йотова в дружеството в началото на ноември.
 
Първи сигнал, че притесненията на бизнеса са може би чути и разбрани, бе речта на президента Радев на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP24), която се проведе в полския град Катовице. В нея той заяви, че „последващо преразглеждане или увеличение на амбициите за намаляване на парниковите емисии не отговаря на нашите национални интереси”.