Второто П в Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) да означава пари, а не площ. Това каза председателят на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ) Мариана Милтенова относно визията на организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ за бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 (ОСП).

 
 
„Първи стълб трябва да продължи като надежден инструмент и следва да бъде запазен в новата ОСП, стига схемите да бъдат прилагани по нов начин. Второто П в Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) да означава пари, а не площ. По този начин субсидиите няма да отиват само за 6% от бенефициентите и производителите на различни култури ще имат интерес да ги произвеждат“, коментира Милтенова.
 
Според стопаните от сектора тази промяна е от особено значение за конкурентоспособността на сектора.
 
„Ако продължаваме с подпомагане на площ никой не е конкурентоспособен с площта си. Някой е конкурентоспособен с продукцията си. Въведе ли се критерий за продадена стока, тогава и българското земеделие ще може да се сложи този етикет – конкурентоспособно“, смята Слави Трифонов от НСГБ.
 
„Убедени сме, че нашата позиция е много по-балансирана и справедлива. Ето и малко данни, през 2012 г. у нас 54 500 фермери са получили директно подпомагане под 500 евро на година, като общо са разпределени 9,7 млн. евро. В същото време 20 бенефициенти са получили директна субсидия на стойност 21,6 млн. евро. През 2015 г. 80% от бенефициентите и 88% от фермерите в България и Румъния получават около 20% от плащанията. Считаме, че този голям дисбаланс не би трябвало да продължи в същата посока“, добави от своя страна Милтенова.
 
По думите й в резултат на прилагане на СЕПП, както и на политиката в сектор селско стопанство, през последните 20 години има 180 напълно обезлюдени села и тази тренд не се променя.
 
„Прилаганата национална политика за единно плащане на площ, еднаква за всички сектори, доведе до дислабанс в развитието на селското стопанство. Също така и до стимулиране на неефективно производство с потребление на голям обем публични средства, които се концентрираха в ръцете на по-малко от 6% от бенефициентите. Главната цел, към която трябва да се стреми българското земеделие, според нас, е постигането на конкурентоспособно земеделие и увеличение на добавената стойност, чрез осигуряване на качествана и здравословна храна“, каза Милтенова.
 
[news]
Организациите настояват за по-справедлив начин за разпределението на средствата за по-голям брой ползватели.
 
„Земеделските производители следва да получават подкрепа, съобразена с потреблението на тяхното производство. Считаме, че запазването и увеличаването на бюджета след 2020 е важно не само за фермерите, но и за населението на Европа. Настояваме да се запазят двата стълба на подпомагане“.
 
В Първи стълб организациите предлагат продължаване на преразпределителното плащане и обвързаната подкрепа за чувствителните сектори, които бяха ощетени от СЕПП до пълното им възстановяване. НСГБ искат още опростяване на процедурите, като това ще облекчи и бенефициентите, и администрацията, както и равни нива на подпомагане между отделните страни-членки.
 
Друго тяхно предложение е свързано със зелените плащания, който според тях трябва да преминат във Втори стълб и да са обвързани с резултати.
 
„Да се разгледа и възможност за таван на плащанията, на ниво стопанство, като се помисли и за намаление на сумите над 100 000 евро, например с 5%. За схемите за млади земеделски стопани по Първи и Втори стълб предлагаме те да са приложими за всички фермери, които не са навършили 40 годишна възраст. Колкото до санкциите – те да се прилагат само тогава когато е установен умисъл за измами, а не поради техническа грешка. Да се дава възможност и за корекция на грешките, допуснати от фермери или чиновници. Предлагаме и обособяването на бюджет по Първи стълб за управление на риска“, допълни още Милтенова.
 
По Втори стълб предложението е да се запази като начин за инвестиционно подпомагане и подкрепа на сеслките райони. 
 
„Трябва обаче значително да се реформират подходите при разработването на мерките. Да се намали техния брой и да се опрости ранкинга“, каза председателят на съюза.
 
По думите й трябва да има устойчивост при прилагането на мерките. 
 
„Трябва да се стремим чрез мерките по Втори стълб да постигнем устойчиво развитие на стопанствата, да има прозрачност при изготвянето на процедурите за кандидатстване, да има прозрачност и при одобрението на проектите. Също така да има ясна проследяемост как се реализират тези проекти. Необходимо е да се даде приоритет и акцент на иновативните решения, на мерките, щадящи околната среда. Да се даде и значимото на обученията, както и на добрите практики“, предложи Милтенова.
 
Стопаните искат и намаляване на сроковете за одобрение на проектите и спазване на сроковете, заложени в наредбите.
 
„Предлагаме и намаляване на броя на мерките, тъй като голяма част от тях изобщо не стартират. Освен това искаме да има гарантирани бюджети за отделните подсектори. По този начин ще могат да се конкурират проектите от един подсектор при равни или подобни условия. Необходимо е и да се прецизират таваните за един бенефициент и той да бъде съобразен със средния размер на преобладаващата част от стопанствата в земеделието“, допълни Милтенова.
 
Друго предложение е при инвестиции в трайни насаждения, да се финансират всички разходи по години до встъпването на насажденията в пълно плододаване. Освен това е необходимо агроекологичните мерки да се намалят като брой, считат стопаните и според тях трябва да бъдат обвързани с дълготрайни договори и търсене на конкретни резултати, но също така и да се опрости прилагането им.
 
„Предлагаме и въвеждането на плаващ ранкинг за проектите. Очевидно средствата, които предоставя Европа не са достатъчни за кандидатите, но колкото повече помощта се приближава до размера на ДДС-то, толкова системата си я представете по-малко корупционна“, коментира Трифонов.