Глобалният глад за земеделски земи се задълбочава

Купувайте земя – вече не я произвеждат, съветва американският сатирик Марк Твен. Както винаги, в хумора се крие истина – именно ограниченото предлагане е една от тенденциите, които подхранват глобалния глад за земеделска земя.

Нещо повече – според данни на WWF, от 60-те години на миналия век сме унищожили една трета от обработваемите площи в света, поради ерозия, урбанизация, индустриализация и други фактори. Не само че земята е в ограничено количество, но изглежда така и не се научихме да опазваме тази, с която вече разполагаме.

Вторият мотив, с който се съобразяват инвеститорите в земеделски земи, е не чак толкова очевиден: човечеството не само има нужда от храна – въпросът е и каква храна консумира.

Докато средната класа в азиатските икономически гиганти като Китай и Индия набъбва, потреблението на месо нараства за сметка на зеленчуците. Колко съществена е тази тенденция илюстрират изчисления на професор Дейвид Пиментел от университета Корнел. Според него, ако всички британци станат вегетарианци и изяждат вместо месо зърнените култури, предназначени за фураж, то годишно произвежданата в Обединеното кралство храна би могла да задоволи нуждите на 800 млн. души. Съпоставете тези сметки с далеч по-голямото население на Китай и Индия, и става повече от ясно, че гладът за земеделски земи тепърва ще се засилва.

Подобно мнение споделят и световно известни финансисти като Джим Роджърс и Джордж Сорос. Основни купувачи, освен частните инвеститори от САЩ, Европа и Азия, са държавите, принудени да внасят селскостопанска продукция, като страните от Персийския залив.

Според изчисления на анализатори от Woodrow Wilson International Center for Scholars, до 2015 г. частният капитал, инвестиран в селскостопански земи, ще нарасне с близо $30 млрд.

В надреварата се включват и инвестиционни и пенсионни фондове, които търсят диверсификация на портфейлите си. Основно, апетитите са насочени към най-бедните региони в света, като Африка и южна Азия, но общата глобална тенденция за повишаване на цените не отминава и Източна Европа, САЩ или Великобритания.

И докато в развитите държави гладът за земя едва ли ще доведе до сериозни негативни последици, същото не се отнася за Третия свят. Правителствата там, отчаяно нуждаещи се капитал, не се колебаят да предложат всичко по силите си, за да привлекат богати инвеститори. Пакистан например е отделил за охрана 100,000 души – близо една шеста от цялата армия на страната. А резултатите са шокиращи. Според някои анализатори, обемът на сключените през новото хилядолетие сделки възлиза на около 500 млн. декара – над половината от селскостопанските площи общо на Великобритания, Франция, Германия и Италия. На пръв поглед тази тенденция изглежда позитивна, но практиката доказва, че редица инвеститори не изпълняват обещанията си за ракриване на работни места и споделяне на ноухау.

Някои от тях дори не обработват земята, а я държат единствено със спекулативни цели, а други разчитат на свой собствен персонал, вместо на местни работници. И последната щипка сол в раната – добиваните реколти се отправят директно за износ.
Не случайно тези практики възбуждат недоволство, и според експерти, тепърва можем да очакваме сериозни социални сътресения. През 2009 г. например южнокорейската Daewoo Corp. нае 13 млн. декара в Мадагаскар, или около половината от обработваемите площи на острова. Гигатската сделка обаче доведе до толкова бурни демонстрации, че правителството бе принудено да подаде оставка, а договорката бе анулирана.

Тревожен факт е, че най-масовите покупки на земя се осъществяват именно в региони, застрашени от конфликти, като Етиопия, Кения и Индонезия. Но Третият свят не е единственият, в който се наблюдава глад за земя и ескалация на цените.

В САЩ земеделските площи поскъват с двуцифрен темп от 2005 г. насам, с единственото кратко изключение на 2008 г. Тази година, изследване на Федералния резерв в Чикаго разкри, че нивите в Йова, Илинойс, Уисконсин, Индиана и Мичиган са вдигнали стойността си със средно 15%.

И докато едни се плашат, че вероятно става дума за поредния балон, други са убедени, че този вид инвестиции предлагат сигурност на фона на нестабилните фондови пазари и ниските лихвени равнища.

Апетитите за земеделски земи се разрастват и извън САЩ, на юг към Бразилия, което принуди правителството там да приеме закон, забраняващ повече от 25% от обработваемите площи в отделните общини да попадат в ръцете на чуженци. Подобни нормативни мерки предприе и Аржентина през 2011 г., като ограничи до 1000 хектара размера на земите, които може да придобие задграничен инвеститор.

В Източна и Централна Европа, интерес към покупки проявяват най-вече пенсионни и институционални инвестори, както от САЩ и Канада, така и от Холандия и Дания, отбелязват анализатори на Brown & Co. Макар че в последните години в региона се наблюдава известно затишие на сделките със земеделски земи, то тези, които придобиха земя през 90-те години на миналия век вече преодоляват трудния период и започват да отчитат по-добри резултати, което вероятно отново ще оживи пазара.

В Полша, цените вървят нагоре още след приемането на страна в ЕС през 2004 г. и в момента се движат в широкия диапазон между 1,200 и 4,800 британски паунда на акър*. При най-добрите парцели се регистрира повишение от около 25% за последните три години.

В Румъния, пазарът е ясно разделен на две – от една страна, малките парцели, и от друга – по-големите консолидирани площи. При първите цените се движат около 600 паунда на акър, а вторите са приблизително двойно по-скъпи. През последната година, цените се вдигат с около 5-10%, отбелязват от Brown & Co.

В Украйна характерното е, че е приет мораториум над всички продажби на земя. Това означава, се покупките са невъзможни, затова сделките се сключват под формата на дългосрочни аренди. Цените варират от 75 до 300 паунда на акър за типичния срок от 10-20 години, плюс годишен наем от около 20 лири на акър. Спрямо 2012 г., поскъпването възлиза на около 10-20%, но пазарът все още не се е възстановил дори до половината от нивата си от преди глобалната финансова криза.

В Русия, земеделските площи със сравнително добра инфраструктура вървят около 125-300 паунда на акър. Огромното предлагане поне засега задържа цените почти без промяна спрямо 2011 г. и 2012 г.

Западноевропейските държави също се влияят от световния глад за земя, макар и в по-умерени темпове. Според Knight Frank, средните цени в Англия нарастват с 1.5% през първото тримесечие на 2013 г. до 6,307 паунда на акър, повишението за последните 12 месеца е 4%, а за десетилетието – цели 207 на сто. През следващата година се очкава възходящата тенденция да продължи с темпото от около 4-5%.

„Селскостопанските площи все още заемат важна роля в инвестиционните портфейли. Въпреки че фондовите пазари възвръщат привлекателността си, те остават волатилни. Земята е реален актив, който крие потенциала за добра капиталова възвращаемост, а частните инвеститори се възползват и от значителни данъчни облекчения.” – коментира Том Рейнхам от Knight Frank.

* 1 акър = 4.0468564224 декара