Лешникът е култура, която позволява да се задържи готовата продукция в продължение на 2 години. При правилно съхранение няма никакви промени във вкусовите качества на ядката. На мен това ми дава свобода и право на избор – дали да работя сега с този търговец или по друго време с друг“, това заяви за Фермер.БГ Красимир Кръстев, производител на лешници.

Тенденции при производството на ядки на световния пазар

По думите му именно това е едно от нещата, което го е насочило към отглеждането на тази култура, а не друга.

„В самото начало за мен беше важно, че реализацията на лешника не е зависима от работата на прекупвачи. Последните не могат да ми извиват ръцете, когато вече имам вече готова стока, както е при другите плододаващи култури“, допълва Кръстев и допълва, че съхраняването на определен плод е свързано с големи инвестиции.

„Опитът ми показва, че с прекупвачи няма смисъл да се работи. Те печелят повече от нас на наш гръб. Не полагат никакви усилия, само посредничат“, казва още той. Това обаче не го кара да се откаже от начинанието си.

„Трудностите са много, но се борим. Получават се нещата, макар и бавно, но трябват търпение, по-висока доза оптимизъм и ентусиазъм“, категоричен е фермерът.

Красимир Кръстев се занимава с отглеждане на лешници от 9 години. Стопанството му се намира в Преславския балкан, с. Имренчево. От известно време е сертифициран като биопроизводител.

„Лошото в България е, че няма конкретна политика, която да стимулира селското стопанство. Имам отлични условия за отглеждане на различни култури, но нямаме за момента капацитета да предложим по-големи количества. Държавата не посочва приоритетен сектор“, казва фермерът.



Снимка: Pixabay.com

„Ако знам, че продукцията ми има къде да я лансирам, че всяка година ще я изкупуват, независимо дали на по-ниска цена, това мен лично ще ме стимулира“, допълва той.

Според него страната има прекрасни условия за развиване на много култури, а със съвременните технологии е възможно отглеждането на интензивни насаждения. За съжаление, воля това да се случи няма.

„Виждам един положителен пример в Сливен – там направиха Сдружение Българска праскова.  Независимо колко декара има фермерът, той отива в склада, оценяват му качеството и му взимат продукцията. Ако аз имам такива условия, бих произвеждал по-качествена стока. Може да е в по-малки количества, но да е на ниво. Пазарът ни е такъв, че гоним количество без качество“, негодува още Кръстев.

За да стартира стопанството си с лешници, той се сблъсква с ред проблеми. Едни от тях са свързани с финансирането,  а други с прекалено остарялата информация за развиването на културата.

„В началото си си задават въпроса дали щом дръвчетата плододават и има продукция, всичко ще е наред. Обаче нещата тепърва предстояха. Имаше нужда от техника за прибиране на реколтата, технология на оглеждане, а литература по темата няма“, спомня си Кръстев.

Ако има изследвания, то те са прекалено стари и оскъдни. Липсва информация за болестите и неприятелите.

В момента земеделският производител залага на 4 основни сорта лешници и определя проблема с посадъчния материал у нас като сериозен.

Финансира първата си градина с лична средства.

„След това ми се отдаде възможност да кандидатствам по програмата за млад фермер. Имам успешно реализиран проект, който приключи. Вече съм биологичен производител на лешници. Оттам субсидията е малко по-голяма, което ми осигурява допълнителен доход, който е в помощ за правилното отглеждане. Биологичното производство обаче е малко по-висш пилотаж“, разказва Кръстев.



Снимка: Pixabay.com

Предизвикателства са много. Фермерът трябва да има повече познания за култура и неприятелите, не бива да се пръска, щом се види насекомо в насажденията.

„Не е необходимо, когато видиш дадено насекомо, веднага да пръскаш. Има ниво на химическа вредност, което трябва да се спазва. Тези неща са тънкости и много хора като видят малко насекомо в насажденията, пръскат, независимо дали са полезни, или не са. 50% от работата на фермера може да се свърши от полезните насекоми, стига да им помогнеш да се развият“, категоричен е Красимир Кръстев.

Миналата година той успешно се е преборил с щитоносни и листни въшки само с полезни насекоми, с едно третиране с биологичен инсектицид.

„Аз лично за първи път го използвах и съм много доволен“, допълва производителят на лешници. 

Предвид отрицателното мнение на Кръстев за прекупвачите, той реализира продукцията си чрез фермерските пазари. Главно става дума за Пловдив, София и Варна.

„Оказа се, че в България има голямо търсене на качествени храни и биологично производство. Посещавам фермерски пазари и засега на дребно реализацията се случва. Моята продукцията не е в такива големи количества, че да мога да отговаря на търсенето на едри търговци. Дори и да е така, не мисля, че ще получа добра цена“, смята фермерът.