дъждуване При дъждуването поливната вода се превръща чрез специални апарати в дребни капки, които се разпръскват по напояваната площ във вид на изкуствен дъжд. За да се разпръсква на необходимото разстояние, водата в тръбопроводите е под напор, създаден гравитачно или от помпи при водоизточника или на самия дъждовал.

В сравнение с останалите начини на напояване дъждуването стои най-близо по полезен ефект до естествения дъжд, макар че не може да се сравнят напълно. Естествените валежи падат при облачно време, при висока влажност на въздуха, навлажняват почвата по-равномерно за по-продължително време, с което оказват по-благоприятно въздействие върху развитието на културите.

С дъждуването значително се опростява подготовката на площите за поливане: не е необходимо да се извършва основно подравняване и нивелиране, изравняването на площите не е така прецизно както при повърхностното напояване; не се прокарва, сложна временна напоителна мрежа от бразди, лехи, вади, подвадници и пр., които оскъпяват производството и затрудняват механизираната обработка на почвата.

Напояването чрез дъждуване е по-малко зависимо от формите на терена. То може да се прилага на значително по-стръмни и неравни терени, не предизвиква така силно ерозиране на почвата както гравитачното напояване, водата не се стича й се разпрелия по-равномерно.

При дъждуването поливната вода се изразходва по-икономично, но поливките се извършват по-често и поливната норма е значително по-малка - до 40 м3 на декар, докато при гравитачното напояване поливната норма е 60-80 до 100 м3 на декар. Общият разход на вода за един вегетационен период на една култура при дъждуването се намалява с 35 до 40%. Използването на по-малки поливни норми при дъждуването е голямо предимство, понеже може да се напояват и почви с високо ниво на подпочвените води, които са склонни към заблатяване и засоляване при други начини на поливане.

Чрез дъждуването се подобрява микроклиматът около растенията - повишава се въздушната влажност на приземния пласт; измиват се листата от полепналия по тях прах; водните капки се насищат с кислород и азот, който отнасят в почвата. Поради всички тези причина растенията увеличават интензивността на фотосинтезата. Опитно е установено, че при равни други условия при поливането чрез дъждуване добивите се увеличават с 25-30%.

Влиянието на дъждуването върху растенията зависи много от това, дали се провежда през дневните или през вечерните часове от денонощието. Установено е, че при дъждуването, проведено след залез до изгрев слънце, при някои култури се увеличават добивите повече в сравнение с дъждуването през деня. Това се дължи на по-слабото изпарение на поливната вода, по-тихите безветрени вечерни часове и някои физиологични особености на растенията.

Като предимство на дъждуването трябва да се посочи и това, че с него може да се внасят по-лесно минералните торове, разтворени в поливната вода. Те се разпределят равномерно в поливната площ в лесноусвоима форма за растенията.

Дъждуването има и недостатъци. Машините, инсталациите и системите за дъждуване са скъпи и изискват значителни капиталовложения и голям разход на енергия. При силен вятър разпределението на водата в поливната площ не е равномерно.